Уилям Дийл - Машината на Шарки

— Че те ударих. Тъпо беше.

— Моля те, няма нищо.

— Не, мисля, че…

Думите му заглъхнаха, сякаш пак бе заспал.

Тя докосна бузата му, после челото. Температурата, изглежда, бе спаднала. Приготви се да стане от леглото, но пръстите му стегнаха китката й.

— Мислех, че спиш.

— Не. Мисля си, че май това бе от ревност.

— Шарки, не трябва…

— Трябва да ти кажа за Гризача. Той изобщо не трябваше да е там…

Тя долепи показалец до устните му.

— Недей, моля те. Арч ми разказа всичко за него. Съжалявам. Безкрайно съжалявам.

Очите й се напълниха със сълзи и тя извърна лице от него. Буца заседна на гърлото й и тя разбра, че вече трудно ще може да каже нещо.

— Важното е те да бъдат спрени, нали?

— Да — тя се наведе над него, а сълзите се стичаха по бузите й и падаха на гърдите му. Той отвори очи и я погледна. После протегна ръка и избърса сълзите й с палец.

— Недей.

— Искам да знаеш. Имаш право да знаеш. Беше като… — тя преглътна шумно и искаше да престане да плаче, но сълзите просто не спираха да бликат от очите й — … беше сякаш…

Той я придърпа нежно и тя склони глава на гърдите му. Сълзите й се стичаха по тях.

— Той бе много добър с мен. Дълго време. И мислех… не можех да допусна, че може да има… нещо…

— Единственото, което исках да знам, бе името му. Какво е било… между вас двамата… не е моя работа.

— Но аз искам да е.

— Не ме интересува, мила.

— Божичко — каза тя. — Само веднъж всичко да свърши. Искам да приключа с всички тях. Повече не искам да виждам нито Нийл, нито…

Той разтри врата й с отмалялата си ръка.

— Скоро и това ще стане.

И пак заспа.

Стаята бе тъмна. Тя бе изключила лампата. Той се обърна, усети, че Домино е до него и въздъхна.

— Имаш ли нужда от нещо? — запита тя.

— По-добре съм — каза той. — Малко съм замаян. Колко е часът?

Той почувства как ръцете й се увиват около гърдите му и тя се приближи до него. Разбра, че и двамата са голи. Бе сложил ръка върху нейната.

— Не мисли за времето.

— Хубаво е до теб. Меко. И топло.

Той усети студената й ръка върху челото си.

— Още имаш температура — каза тя. — Но спада.

— Да.

Тя сложи ръка върху неговата и я стисна. После приближи глава към него. Той почувства косата й до лицето и също се притисна до нея.

— Благодаря ти за грижите — каза той.

— Ъммм.

— Аз…

— Шшшщ.

— Няма.

— Заспивай.

— Искам да ти кажа нещо, преди… пак да заспя. За Гризача. Ти не беше виновна. Просто всичко отиде по дяволите.

— Моля ти се. Заспивай.

— Да. А онзи път в магазина, когато говорихме за първи път, ъъ…

Той приближи глава по-близо до нея и както лежеше в тъмното, започна пак да се унася и секунда преди да заспи, промълви:

— Обичам те.

Събуди го светлина — тънък сноп лъчи откъм банята. Той вдигна китка, за да види колко е часът, но часовникът му го нямаше. Някъде течеше вода. Той се раздвижи, протегна ръка към Домино, но мястото беше празно. После я видя, гола на вратата на банята, с мокро парче плат в ръка.

— Треската ти премина — каза тя. — Само трябваше да те подсушавам.

Тя се приближи, седна до него и постави влажния плат на челото му. Наведе се над него, притискайки гърди в неговите. Целуна го по шията, после по сухите устни. Мушна се в леглото до него.

Действието на приспивателното отминаваше. Шарки забрави за болката в ръката си, забрави за треската, за чудовищната умора. Прегърна я, целуна устните й, а тя протегна ръка, погали гърба и дупето му и го придърпа към себе си.

Усмихна се.

— Мисля, че се възстановяваш.

— Дори и да умра, това ще е хубава смърт.

— Много — каза тя.

Тя преметна крак през кръста му, прокара ръка между краката му, помилва го, изправи го към себе си и започна да се люлее напред-назад.

Този път Шарки не можа да заспи.

— Колко е часът?

— Четири и половина.

— Колко време бях в безсъзнание?

— Не бих казала, че бе точно така през цялото време.

— Добре, колко време прекарах в нокаут?

— Близо дванайсет часа. Как се чувстваш?

— Струва ми се, че ще успея да се вдигна.

— Преди час доста добре се справи.

— Искам да кажа да стана на краката си.

— Да ти помогна ли?

— Трябва да взема душ.

— Аз те окъпах в спирт заради треската. Сега миришеш като бебе.

— Трябва да се обръсна.

— Обръснах те.

— Трябват ми някакви сносни дрехи.

— Арч отиде до вас и донесе.

— Очевидно станал съм на почит.

— Аха.

— Ами Фриско? Папа?

— Чакат те. В дневната.