Ерик Лустбадер: Предателството на Борн

— С това мога да видя всичко. Имаше изтичане.

— Защо не сме били уведомени?

Нямаше отговор. Нямаше и нужда. Те не бяха информирани от чист страх. Ако знаеше, Фади щеше да ги избие всичките — всеки един от етиопците, транспортирали стоката. Това бе цената на абсолютния страх.

Взирайки се през мощния руски военен бинокъл 12×50, Фади се огледа надясно, за да не изпусне от поглед Мартин Линдрос. Бинокълът предоставяше твърде тясно зрително поле, но това се компенсираше от подробностите, които лещите осигуряваха. Той видя, че водачът на групата, заместник-директорът на ЦРУ, използва детектор за радиация и гайгеров брояч. Този американец знаеше какво прави.

Фади, висок, широкоплещест мъж, притежаваше несъмнено харизматично излъчване. Когато говореше, всички наоколо млъкваха. Той имаше привлекателно, силно лице, беше загорял от пустинното слънце и планинския вятър. Брадата и косата му бяха дълги и къдрави, с наситеночерния цвят на беззвездна нощ. Устните му бяха плътни и големи. Когато се усмихваше, изглеждаше, че слънцето е слязло от мястото си в небесата, за да свети директно на учениците му. За Фади мисията му бе месианска по природа: да донесе надежда там, където нямаше, да избие хилядите роднини на саудитското кралство семейство, да затрие презрения им род от лицето на земята, да освободи своя народ, да раздаде поквареното богатство на деспотите, да възстанови справедливия ред в любимата си Арабия. Като начало трябваше да разкъса симбиозната връзка между саудитската кралска фамилия и американското правителство. За да стори това, трябваше да нанесе удар по Америка, да изпрати ясно послание, което да остави диря, колкото трайна, толкова и незаличима.

Това, което не биваше да прави, бе да подценява издръжливостта на болка на американците. Това бе масова грешка сред неговите съратници екстремисти, която им докара проблеми със собствените им хора; това повече от всичко друго бе причина за един живот, живян без надежда.

Фади не бе глупак. Той бе изучавал световната история. Нещо повече, той се бе учил от нея. Когато Никита Хрушчов е заявил на Америка: „Ние ще ви погребем“, той е говорил от цялото си сърце и душа. Кой обаче бе погребан? Съветският съюз.

Когато неговите съратници екстремисти казваха: „Ние разполагаме с много време, за да погребем Америка“, те имаха предвид безкрайния поток от млади мъже, които се присъединяваха към тях всяка година, от които можеха да набират мъченици, които да умрат в битка. Но те не мислеха за смъртта на тези млади мъже. Защо да го правят? Мъчениците ще бъдат посрещнати с отворени обятия в рая. Но какво на практика постигнаха те? Нима Америка живееше без надежда? Не. Дали тези действия тласкаха Америка към живот без надежда? Отново не. Така че какъв бе отговорът?

Фади вярваше с цялата си душа и сърце и най-вече със своя изключителен интелект, че го е открил.

Продължавайки да следи заместник-директора през бинокъла, той видя, че на него явно не му се тръгваше. Докато оглеждаше мястото, се чувстваше като граблива птица.

Арогантните американски войници се бяха качили в хеликоптера, но техният командир — разузнаването на Фади не стигаше чак до името му — не би позволил на шефа си да остане без охрана на платото. Той бе предпазлив човек. Може би носът му надушваше нещо, което очите му не можеха да видят, а може би просто се придържаше към добре усвоената дисциплина. Във всеки случай, докато двамата мъже стояха един до друг, говорейки си, Фади знаеше, че няма да има по-добра възможност.

— Действай — каза той меко към Абуд ибн Азиз, без да сваля поглед от лещите на бинокъла.

Край него Абуд ибн Азиз вдигна произведения в Съветския съюз гранатомет РПГ-7. Той бе як мъж с кръгло лице, леко кривоглед по рождение с лявото око. Бързо и сигурно постави заострения снаряд с вертикални стабилизатори в тръбата за изстрелване на ракетата. Стабилизаторите на въртящата се граната гарантираха, че ще улучи целта с голяма точност. Когато натисне спусъка, пусковото устройство ще изстреля гранатата със скорост 117 метра в секунда. Този див изблик на енергия от своя страна ще задейства системата за задвижване на ракетата в задната тръба, увеличавайки скоростта на бойната част до 294 метра в секунда.

Абуд ибн Азиз погледна с дясното си око в оптическия мерник, монтиран зад спусъка. Той видя хеликоптера „Чинук“. За миг си помисли, че ще бъде жалко да загубят такава прекрасна бойна машина. Но един такъв обект на желание не беше за него. Във всеки случай всичко бе грижливо планирано от брата на Фади, чак до поредицата следи, които изкараха заместник-директора на ЦРУ от кабинета му, а след това го доведоха по лъкатушещ маршрут до Североизточна Етиопия, а после и тук, до билото на Рас Дежен.