Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Какво имаш предвид?

— Ти си застрелял Сара ибн Ашеф.

— Ти си луд.

— Мута ми каза. Каза ми го направо. Ти си убил сестрата на Фади, не аз. Цялата вендета можеше да бъде избегната, ако беше казал истината.

— Истината? — Абуд изплю кръв. — В пустинята няма такова нещо като истината. Пясъкът се мени непрекъснато като истината.

— Защо излъга?

Той започна да кашля, кръв блъвна от устата му.

— Кажи ми защо излъга за смъртта на Сара ибн Ашеф.

Абуд ибн Азиз плю отново, почти задавен от собствената си кръв. Когато се съвзе достатъчно, той промълви:

— Защо да ти казвам каквото и да било?

— За теб това е краят, Абуд. Ти умираш. Но вече го знаеш, нали? Ако умреш при катастрофа, няма да отидеш на небето. Но ако аз те убия, ще имаш смърт на мъченик, изпълнена със слава.

Абуд извърна поглед, сякаш така можеше да избяга от надвисналата съдба.

— Излъгах Фади, защото така трябваше. Истината щеше да го унищожи.

— Времето ти изтича. — Борн опря нож до гърлото му. — Аз съм единственият, който може да ти помогне сега. След секунда ще бъде твърде късно. Ще си загубил шанса си за шахада 17 17 Засвидетелстване на вярата в Аллах, изразено чрез фразата от Корана: „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е Неговият пророк.“ В преносен смисъл: доказателство, че човек е истински мюсюлманин. — Бел.прев. .

— Какво знаеш ти, невернико, за шахада?

— Знам, че без джихад 18 18 От арабски: „свещена война“. Централно понятия в исляма, което в духовен план обикновено означава вътрешна битка за самоусъвършенстване, но се използва и за да обозначи въоръжена борба в защита на исляма — Бел.прев. не може да има мъченичество. Знам, че джихадът е всеобхватната битка за истината. Ако не признаеш истината, не може да има джихад, не може да има шахада за теб. Без моя помощ ти няма да можеш да се изправиш пред истината, която е Аллах. Следователно цялата ти свещена битка в името на Аллаха — цялото ти съществуване — ще бъде безсмислена.

Напълно сломен, Абуд ибн Азиз почувства сълзи да парят очите му. Врагът му бе прав. Той се нуждаеше от него сега. Аллах го бе изправил пред този ужасен последен избор: да каже истината или да бъде осъден на вечни мъки. Така в този момент той разбра, че Мута е бил прав. Плаващите пясъци на истината го бяха погребали. Де да беше казал истината веднага. За да умре като праведен, за да бъде чист пред Аллаха и пред всичко това, което той смяташе за свещено, той трябваше да предаде Фади.

Той затвори очите си за момент, цялата му съпротива се стопи. След това се вгледа в лицето на врага си.

— Аз застрелях Сара ибн Ашеф, не Мута ибн Азиз. — Трябваше да я застрелям. Шест седмици преди вечерта на смъртта й открих, че има любовна връзка. Аз я отведох настрана и говорих с нея. Тя не си направи труда да отрича. Казах й, че законът на пустинята изисква да се самоубие. Тя ми се изсмя. Аз й казах, че ако се самоубие, това ще освободи братята й от тежестта да я убият със собствените си ръце. Тя ми каза да се махам от очите й.

Абуд спря за момент. Очевидно повторното изживяване на случилото се изцеждаше оставащите му сили. След малко обаче се съвзе.

— Тази нощ тя закъсняваше, бързаше през града, за да се срещне с любовника си. Не беше обърнала внимание на думите ми. И продължаваше да извършва предателство към собственото си семейство. Аз бях шокиран, но не изненадан. Вече не си спомням колко пъти тя ми беше казвала, че сме изопачили исляма, че сме изкривили светите думи на Аллаха, за да тласнем напред собствената ни кауза, за да оправдаем нашите… как го нарече… ах, да, смъртоносни дела. Тя бе обърнала гръб на пустинята, на своето бедуинско наследство. Сега единственото, което би могла да донесе на семейството си, бе срам и унижение. Аз я застрелях. Гордея се с това. Това беше праведно убийство.

Борн, разтърсен, бе чул достатъчно. Без да каже дума, той прокара острието на ножа през гърлото на Абуд ибн Азиз и се измъкна от колата, докато бликналата кръв заливаше предната седалка.

В момента, в който Абуд ибн Азиз тръгна, нарушавайки заповедите, Фади измъкна пистолет и го насочи към гърба му. Всъщност ако не бяха проехтели изстрели, щеше да убие своя заместник. За него нямаше извинение за неподчинението. Заповедите трябва да бъдат изпълнявани без мислене и без въпроси. Това не е ООН. Тук няма място за лични мнения.

Докато тичаше към комуникационната зала, тази последна мисъл се въртеше в главата му, отекваше все по-силно, въпреки че той би предпочел да не я чува. По негово мнение братята Азиз се държаха странно от известно време. Техните словесни сблъсъци един с друг бяха станали легендарни. Те се бяха превърнали в практика и вече никой не им обръщаше внимание. По-късно обаче техните битки се пренесоха зад закрити врати. От този момент нататък никой от тях не говореше открито по темата, но Фади бе забелязал, че нарастващото напрежение помежду им започва да се отразява на работата им. Именно поради тази причина в този ключов момент реши да изпрати Мута ибн Азиз в Истанбул. Той трябваше да раздели братята, да им осигури пространство, за да се справят със своята враждебност. Сега Мута ибн Азиз бе мъртъв, а Абуд ибн Азиз не се бе подчинил на заповед. По една или друга причина Фади вече не можеше да разчита на нито един от двамата.