Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Борн стигна имението, като се чудеше дали наистина е то . Пред него се издигаше висока ограда от дебела тел в зелена пластмасова обвивка. Отгоре, по цялата й дължина, лъкатушеше допълнително сложена бодлива тел. Вход забранен. Пекин. Резерватът Юн Шан. В онзи източен резерват за диви птици бяха скрити много неща и затова правителството се беше погрижило той да бъде строго охраняван и недостъпен. Но каква беше причината един генерал, който не мърдаше от бюрото си и получаваше заплата от военните, да издигне такива барикади около някаква „ферма“ в Манасас, Вирджиния — ограждение, което му е струвало хиляди долари? Не беше предназначено да пази домашните животни, а да не пуска човешки крак да пристъпи вътре.

Вероятно, също както в резервата в Китай, нямаше електрическа сигнализация, преплетена в брънките на мрежата, тъй като горските животни и птици щяха постоянно да я задействат. Едва ли имаше и невидими лъчи на скрити сигнални лампи. Те сигурно бяха разположени на равното близо до къщата и, ако изобщо ги имаше, щяха да са на височината на гърдите. Борн измъкна малка ножица за тел от задния си джоб и се зае с брънките до самата земя.

Всяко щракване на ножицата го караше отново и отново да осъзнае явното, неизбежното, потвърденото от тежкото му дишане и потта, избила на челото му. Колкото и да се стараеше — не фанатично, но все пак усърдно — да запази сравнително добрата си физическа форма, вече беше на петдесет и тялото му знаеше това. Освен това имаше за какво да мисли, макар и не през цялото време, а с всеки сантиметър, с който напредваше, трябваше да прогони всяка мисъл от главата си. Ставаше дума за Мари и децата — за семейството му, нямаше нещо, което да не може да направи, стига да го желаеше. Дейвид Уеб беше изчезнал от душата му — останал бе само хищникът Джейсън Борн.

Свърши се! Вертикалните, разположени една над друга брънки, бяха срязани, жицата до земята — също. Той сграбчи оградата и с мъка се промъкна. Изпълзя в необичайно укрепеното пространство и се изправи, заслуша се напрегнато, очите му се стрелкаха във всички посоки и проучваха тъмнината. Но тя не беше непрогледна. През дебелите клони на високите, нагъсто засадени борове, проблясваше светлина. Той бавно закрачи към мястото, където знаеше, че се намира извитата като подкова пътека. Стигна до външния край на асфалта и легна по корем под един широко разклонен бор, за да събере мислите си и да успокои дишането си. Отдясно, в края на посипаната с чакъл пътека, която се отклоняваше от извитата алея за колите и водеше навътре в имението, блесна светлина. Някой беше отворил вратата на малката къщичка. Отвътре излязоха двама мъже и една жена, които разговаряха — не, спореха разгорещено. Борн дръпна малкия мощен бинокъл от колана и го долепи до очите си. Бързо насочи обектива към тримата, чиито гласове ставаха все по-високи. Не можеше да различи думите. Оправи фокуса и когато картината се изясни, разгледа групата. Веднага разбра, че средният на ръст, не много едър и изпънат, като че ли бе глътнал бастун, мъж отляво, бе генералът от Пентагона Суейн, а жената с едрия бюст и черна прошарена коса — жена му. Това, което го порази и привлече обаче, бе тромавата, пълна фигура на самия праг на отворената врата. Джейсън го познаваше ! Не си спомняше откъде и откога, което не беше чудно, но интуитивната му реакция при вида на този човек беше необичайна. Изпита моментално отвращение, но не знаеше защо, тъй като не си спомни нищо, което да направи връзка с миналото, освен чувството на погнуса и презрение. Борн знаеше, че този мъж е негов враг.

Точно в този момент едрият мъж направи нещо странно — протегна лявата си ръка и обгърна закрилнически раменете на жената на Суейн. Това, което изкрещя, накара Суейн да реагира със стоическа решителност, примесена с престорено безразличие. Той се обърна и с войнишка крачка се отправи към задния вход на къщата. Борн го загуби в тъмнината и отново насочи бинокъла към двамата на осветения праг. Дебелият мъж пусна жената на генерала и заговори. Тя кимна, докосна с устни неговите и изтича след съпруга си. Любовникът се върна в малката къща, трясна вратата и загаси лампата.

Джейсън окачи отново бинокъла на колана и се опита да разбере какво бе видял. Все едно, че беше гледал ням филм без надписи, в който жестовете бяха много по-убедителни и не бяха драматично преувеличени. Фактът, че в това оградено имение съществуваше menage a trois 6 6 Любовен триъгълник (фр.) — Б. пр. беше очевиден, но това едва ли обясняваше наличието на загражденията. Имаше друга причина, причина, която трябваше да узнае.