Джон Гришам - Обжалването

— Както знаеш — продължи Ръд, който всъщност нямаше навика да слуша какво отговарят събеседниците му, особено когато бяха дребни провинциални политици от родния му щат, — аз не се занимавам с местни избори.

Първоначалната реакция на Фиск беше да се засмее на глас, но бързо осъзна, че сенаторът всъщност говори сериозно.

— Но тези избори са твърде важни — продължи Ръд. — Така че ще направя, каквото ми е по силите, а то не е за пренебрегване, нали разбираш?

— Естествено — съгласи се Рон.

— Спечелил съм някои влиятелни приятели в този бизнес и те с радост ще подкрепят кампанията ти. Само трябва да им звънна по телефона.

Рон вежливо кимаше. Преди два месеца беше чел една статия в „Нюзуик“, в която се разказваше за огромните суми, които големите компании изсипваха във Вашингтон, за да защитават интересите си — и за политиците, които се възползваха от тях. Ръд оглавяваше списъка. Беше събрал над 11 милиона долара фонд за следващата си предизборна кампания, макар че такава изобщо не се задаваше. Дори самата мисъл за конкурент, който да се изправи срещу него, беше абсурдна. Големият бизнес го подкрепяше — банки, застрахователни агенции, петролни и въгледобивни компании, медии, отбранителна и фармацевтична промишленост. Нито един сектор от американската промишленост не беше успял да избяга от вездесъщите пипала на неговата мощна машина за набиране на средства.

— Благодаря — каза Рон, защото се почувства длъжен да каже нещо.

— Моите приятели могат да съберат много пари. Познавам лично и хората, които заемат най-важните постове. Губернатора, законодателите, кметовете. Познаваш ли Уилям Тейт Ферис?

— Не, сър.

— Той е началник на полицейските патрули в четвърти район на окръг Адамс, в твоя избирателен район. Два пъти съм измъквал брат му от затвора. Уили Тейт ще обиколи къщите по всички улици, ако му кажа. А по тези места няма по-влиятелен политик от него. Само трябва да му звънна, и печелиш окръг Адамс.

Той щракна с пръсти, все едно искаше да покаже колко е лесно.

— А познаваш ли Линк Кайзър? Шерифа на окръг Уейн?

— Мисля, че да.

— Линк също ми е стар приятел. Преди две години имаше нужда от нови патрулни коли, радиостанции, бронежилетки, пистолети и прочие. От местната управа не му даваха, така че той се обади на мен. Аз отидох в Министерството на вътрешната сигурност, поговорих с някои приятели, извих някои ръце и изведнъж в окръг Уейн се появиха шест милиона долара за борба с тероризма. Купиха си повече патрулни коли, отколкото са полицаите с шофьорски книжки. Радиостанциите им са по-добри от тези, които използват във военноморския флот. И гледай какво стана — терористите дори не припарват до окръг Уейн!

Сенаторът се разсмя на собствената си шега и Рон се присъедини към него. Нямаше нищо по-смешно от това да се хвърлят на вятъра още няколко милиона долара на данъкоплатците.

— Ако ти трябва Линк, имаш го, а с него и окръг Уейн — обобщи Ръд и отпи голяма глътка от чая си.

Два окръга вече му бяха вързани в кърпа и Рон се замисли за останалите двайсет и пет в южния избирателен район. Дали целият следващ час щеше да бъде посветен на други подобни истории за тях? Надяваше се, че не. Донесоха им супата.

— Тая Маккарти — продължи Ръд, докато сърбаше от супата — никога не е била от нашите.

Рон разбра, че с това се има предвид „от хората на сенатор Ръд“.

— Прекалено либерална е, а и, между нас казано, просто не й отива черната тога. Схващаш ли накъде бия?

Рон кимна леко, загледан в супата си. Нищо чудно, че сенаторът предпочиташе да обядва сам. Рон си помисли, че дори не знае първото име на Маккарти. Всъщност не знаеше почти нищо за нея, освен че е жена и според него не става за тази работа.

За да отклони разговора от познатите на сенатора, Рон реши да зададе един поне донякъде интелигентен въпрос:

— Ами крайбрежието на Мексиканския залив? Не познавам почти никого там.

Както и очакваше, Ръд изпуфтя презрително. Никакъв проблем.

— Съпругата ми е от Бей Сейнт Луис — отвърна той, сякаш това беше предостатъчно да гарантира изборната победа на избраника му. — Ще ти осигуря военнопромишления комплекс, корабостроителниците, НАСА — тези хора все едно са ми в джоба.

„Да, сигурно и те разправят така за теб — помисли си Рон. — Нещо като обща собственост.“

До чашата на сенатора избръмча мобилен телефон. Той погледна дисплея, намръщи се и каза:

— Трябва да вдигна. Търсят ме от Белия дом.