Джон Гришам - Обжалването

Той помълча малко, докато продължаваше да работи с мишката.

— Следва несъгласие на дванайсет страници от Макълуейн, подкрепено от Олбритън. Аз не мога повече. Не искам да чета тази гадост поне един месец.

После той рязко се изправи и излезе от стаята.

— Е, не беше голяма изненада — каза Уес.

Никой не отговори.

Клайд Хардин буквално се разплака на бюрото си. Катастрофата беше надвиснала на хоризонта от месеци насам, но въпреки това го срина. Единствената му възможност да удари джакпота се провали и отнесе всичките му мечти. Той ругаеше Стърлинг Бинц и тъпия му колективен иск. Ругаеше Рон Фиск и останалите четирима клоуни от мнозинството. Ругаеше овцете в окръг Кеъри и целия южен избирателен район на щата Мисисипи, защото се бяха оставили да ги измамят да гласуват срещу Шийла Маккарти. Наля си още една водка, после продължи да ругае и да пие, да ругае и да пие, докато не заспа на бюрото.

На седем входа оттам Бейб разбра новината по телефона. Кафенето й скоро се напълни с минувачи от главната улица, които търсеха отговори, клюки и морална подкрепа. За мнозина новината беше просто неразбираема. Значи нямаше да има почистване, възстановяване, обезщетения и извинение? Значи „Крейн Кемикъл“ се измъкваха невредими, подигравайки се на целия град и всичките си жертви?

Дени От говори по телефона с Мери Грейс. Тя набързо му съобщи за решението на Върховния съд и подчерта, че с делото срещу „Крейн Кемикъл“ е свършено. Нямаха никакви реални възможности за действие. Единствената инстанция, пред която им оставаше да обжалват, беше Върховният съд на САЩ — и те, разбира се, щяха да подадат необходимите документи. Но нямаше никакъв шанс Върховният съд на САЩ да разгледа такова дело. След няколко дни двамата с Уес щяха да дойдат до Баумор, за да се срещнат с клиентите си.

Дени и съпругата му отвориха залата за събирания на църквата, извадиха бисквити и бутилирана вода и зачакаха паството си, за да го утешат, доколкото могат.

Късно същия следобед Мери Грейс влезе в кабинета на Уес и затвори вратата. Подаде му две страници. Беше писмо до клиентите им в Баумор.

— Погледни го — каза тя и седна, за да го прочете с него. То гласеше:

„Уважаеми господине/госпожо,

Днес Върховният съд на щата Мисисипи излезе с решение в полза на «Крейн Кемикъл». Искът на Джанет Бейкър бе отхвърлен окончателно, което означава, че делото не може нито да се гледа, нито да се заведе отново. Възнамеряваме да поискаме от съда ново изслушване, което е обичайно, но същевременно е и губене на време. Освен това ще обжалваме нейния случай и пред Върховния съд на САЩ, но това също е обикновена формалност. Този съд рядко разглежда дела от щатския съд като това.

Днешното решение, от което ще Ви изпратим копие следващата седмица, изключва възможността да продължим процедурите по Вашия случай срещу «Крейн Кемикъл». Съдът определи и стандарт на доказателствата, който прави невъзможно подвеждането на компанията под отговорност. Очевидно е, макар и да е много неприятно, какво ще се случи с друга присъда, обжалвана пред същия съд.

Не можем да изразим с думи разочарованието и огорчението си. Водихме тази битка в продължение на пет години, преодолявайки огромни трудности, и в много отношения я изгубихме.

Но нашата загуба е нищо в сравнение с Вашата. Ще продължим да мислим за Вас, да се молим за Вас и да разговаряме с Вас, когато имате нужда от това. Вашето доверие бе чест за нас. Бог да Ви благослови.“

— Много е добре — каза Уес. — Хайде да го размножим и да го занесем в пощата.

При следобедната търговия на борсата „Крейн Кемикъл“ сякаш възкръсна. Акциите на компанията поскъпнаха с 4,75 долара и при затварянето на борсата вече се търгуваха за 38,50 долара. Мистър Трюдо си беше възстановил изгубения милиард и продължаваше да печели още.

Той събра на импровизирано парти в кабинета си Боби Рацлаф, Феликс Бард и още двама доверени служители. Отвориха шампанско „Кристал“, запалиха кубински пури и се поздравиха за впечатляващия обрат. Всички смятаха Карл за истински гений, който вижда в бъдещето. Не беше загубил самообладание дори в най-мрачните им дни. Единствената мантра, която повтаряше, беше: „Купувайте акциите.“

Карл напомни на Боби за обещанието, което беше дал в деня на произнасянето на присъдата. Нито един цент от спечелените с тежък труд печалби на компанията нямаше да отиде при онези невежи хора и подлите им адвокати.