Джон Гришам - Обжалването

— Естествено — съгласи се Уес.

Последното беше пълен абсурд. Все пак Къртин се канеше да изпрати писмото си до не по-малко от двайсет различни адвокатски фирми. Дори Бейб от кафенето в Баумор щеше да научи за срещата още преди да е започнала да сервира обяд.

На следващата сутрин в „Уолстрийт Джърнъл“ излезе статия на първа страница за началото на процес за уреждане на съдебно споразумение, започнат от „Крейн Кемикъл“. Анонимен източник, който работеше за компанията, потвърди истинността на слуховете. Анализаторите веднага се включиха с различни мнения, но като цяло ходът беше определен като положителен за компанията. Мащабните извънсъдебни споразумения можеха да се договорят. Отговорността си имаше цена. На Уолстрийт разбираха от числа и мразеха непредвидимостта. Историята познаваше много случаи на съсипани компании, които успяваха да осигурят финансовото си бъдеще с мащабни извънсъдебни споразумения, защото, въпреки че излизаха толкова скъпо, те ги предпазваха от по-нататъшно съдебно преследване.

Акциите на „Крейн Кемикъл“ стартираха на 12,75 долара, търгуваха се активно и бързо поскъпнаха с 2,75 долара.

В сряда следобед в кантората „Пейтън и Пейтън“, както и в много други кантори, телефоните не спираха да звънят. Слуховете за извънсъдебно споразумение се разпространяваха със светкавична бързина от уста на уста и по интернет.

Дени От също се обади, за да говори с Мери Грейс. Част от жителите на Пайн Гроув се бяха събрали в църквата, за да се молят заедно, да обменят клюки и да чакат да се случи чудо. Според пастора настроението им беше като на бдение. Разбира се, вече се носеха различни слухове. Според някои извънсъдебното споразумение вече беше уредено и парите бяха на път. Според други споразумението щеше да бъде подписано в петък, което беше съвсем сигурно. Трети смятаха, че все още няма никакво споразумение, а адвокатите просто се събират на среща. Мери Грейс обясни на Дени точно какво става и го помоли да разпространи истината. Скоро стана ясно, че тя или Уес ще трябва да се отбият в църквата, за да се срещнат с клиентите си.

В кафене „Бейб“ също беше пълно с въодушевени любители на кафето, които очакваха да чуят последните новини. Дали „Крейн Кемикъл“ щяха да бъдат принудени да почистят токсичните си ями? Посетител, който твърдеше, че знае всичко по въпроса, отговори, че това ще бъде включено в условията на извънсъдебното споразумение. А какво ще бъде обезщетението за смъртните случаи? Някой беше чул, че става въпрос за 5 милиона долара на човек. Разразиха се спорове. Веднага се появиха специалисти, но мнението им не беше авторитетно.

Ф. Клайд Хардин пристигна от кантората си и веднага стана център на внимание. Мнозина местни жители се бяха присмивали на колективния иск, заведен от него, и бяха твърдели, че просто иска да се възползва от успеха на семейство Пейтън, насърчаван от алчните си клиенти. Двамата с неговия приятел Стърлинг Бинц от Филаделфия бяха съставили колективен иск от името на триста „тежко и неизлечимо пострадали“ ищци. Откакто го бяха завели през януари, не се бе случило нищо. Но сега положението на Ф. Клайд Хардин рязко се подобри. Всяко извънсъдебно споразумение със сигурност щеше да включва и „неговите хора“. Той също щеше да бъде поканен на преговорите в петък, както обясни на притихналата публика. Щеше да седи рамо до рамо с Уес и Мери Грейс Пейтън.

Джанет Бейкър беше на работа зад щанда в магазин в южната част на Баумор, когато Мери Грейс се обади да й съобщи новината.

— Не бързай да се радваш — предупреди я строго адвокатката й. — Може да продължи дълго, а вероятността изобщо да се стигне до извънсъдебно споразумение не е много голяма.

Джанет искаше да зададе толкова много въпроси, че не знаеше откъде да започне. Мери Грейс й каза, че в седем вечерта ще бъде в църквата в Пайн Гроув, за да обсъди въпроса подробно с всичките си клиенти. Джанет също обеща да дойде.

Делото на Джанет Бейкър, с вече обявената присъда от 41 милиона долара, щеше да бъде първото на масата за преговори.

Новината за извънсъдебното споразумение се оказа прекалено голяма за Баумор. В малките офиси в центъра, секретарките, брокерите на недвижими имоти и застрахователите не говореха за нищо друго. Ленивото движение на хора по главната улица рязко спря, защото приятелите и съседите не можеха да се разминат, без да спрат и да обменят последните слухове. Служителите в съда на окръг Кеъри събираха слуховете, коригираха ги, разкрасяваха някои и съкращаваха други, а после ги предаваха нататък. Учителите се събираха в учителските стаи и разменяха последните новини. Пайн Гроув не беше единствената църква, където се събраха вярващи и обнадеждени хора, за да се помолят и да потърсят съвет. Много пастори в града прекараха целия следобед на телефона в разговори с различни жертви на „Крейн Кемикъл“.