Джон Гришам - Обжалването

Марлин го откри в бара в една ранна вечер. Клийт си беше поръчал нещо за пиене, за да се подготви за поредната дълга нощ в казиното. След като си поговориха малко, Марлин мина направо към въпроса.

— Искаме да се откажеш от изборите — каза той. — И когато се отказваш, да декларираш подкрепата си за Рон Фиск.

Клийт присви очи. По челото му се появиха дълбоки бръчки.

— Моля? — каза той.

— Чу какво казах.

— Не съм толкова сигурен.

— Искаме да се оттеглиш и да подкрепиш Фиск. Нищо сложно.

Коули изгълта рома си на един дъх, без да откъсва поглед от Марлин.

— Продължавай — изръмжа той.

— Това е всичко. Шансовете ти да спечелиш не са големи — меко казано. Ти свърши добра работа, като създаде малко бъркотия и атакува Маккарти, но вече е време да се откажеш и да ни помогнеш да изберем Фиск.

— Ами ако не подкрепям Фиск?

— Сигурен съм, че и той не би те подкрепил. Но няма значение. Купонът свърши. Позабавлява се, писаха за теб във вестниците, запозна се с много интересни хора и прочие, но вече си произнесъл последната си реч.

— Бюлетините ми са отпечатани. С моето име.

— Това означава само, че част от твоите почитатели, които не са чули новината за оттеглянето ти, все пак ще гласуват за теб. Не е голям проблем.

Коули отново отпи голяма глътка и каза:

— Добре, значи бяха сто хиляди, за да вляза. А колко ще получа, за да изляза?

— Петдесет.

Той поклати глава и хвърли поглед към масите за блекджек.

— Не е достатъчно.

— Не съм дошъл да преговаряме. Петдесет хиляди долара в брой. В същото куфарче като предишния път, но този път няма да тежи толкова.

— Съжалявам. Цената ми е сто хиляди долара.

— Утре пак ще дойда по същото време, на същото място — каза Марлин и си тръгна.

В девет часа на следващата сутрин двама агенти на ФБР почукаха на вратата на хотелския апартамент на Клийт Коули. В крайна сметка той успя да стигне до прага и изръмжа:

— Кой е?

— ФБР. Отвори вратата.

Клийт открехна вратата и надзърна над веригата. Бяха като близнаци. Тъмните им костюми бяха еднакви. Явно се подстригваха на едно и също място.

— Какво искате? — попита той.

— Имаме няколко въпроса. И предпочитаме да не стоим отвън.

Клийт отвори вратата и ги пусна да влязат. Беше облечен с тениска и баскетболни шорти, смъкнати до коленете. Докато се настаняваха около малката маса, той ровеше в размътения си мозък, за да се сети кой закон е нарушил. Не помнеше да е направил нещо нередно в последно време, но нямаше и как да се сети в този отвратително ранен час. Успя да настани тромавото си туловище на един стол — колко ли беше напълнял през последния месец? — и хвърли поглед на служебните им значки.

— Познаваш ли Мик Ръниън? — попита единият.

Клийт го познаваше, но не искаше да си го признава веднага.

— Може би — отвърна той.

— Дилър на амфетамини. Преди три години си го представлявал пред федералния съд. Признал се е за виновен, за да получи минималната присъда от десет години, оказал е съдействие на властите, добро момче.

— А, да. Този Мик Ръниън.

— Да, точно този. Той плати ли ти хонорара?

— Финансовите документи са в кантората ми в Начес.

— Супер. Защото имаме съдебно разрешение да ги проверим. Ще можем ли да се срещнем утре там?

— С удоволствие.

— Така или иначе, според нас в твоите документи няма да пише нищо за хонорара, който ти е платил мистър Ръниън. Разполагаме с много надежден източник, който твърди, че мистър Ръниън ти е платил в брой двайсет хиляди долара и тази сума не е вписана никъде.

— Наистина ли?

— И ако се окаже вярно, това представлява нарушение на закона срещу рекета и корупцията, както и някои други федерални разпоредби.

— Добрият стар закон срещу рекета и корупцията. Ако не беше той, щяхте да останете без работа.

— По кое време да се срещнем утре?

— Утре мислех да се погрижа за предизборната си кампания. Изборите са след две седмици.

Двамата агенти се вторачиха в чудовището с помътнял поглед, разбъркана коса и тежък махмурлук, което седеше срещу тях. Не можеха да си го представят като кандидат за Върховния съд.

— Ще бъдем в кантората ти в Начес утре по обяд. Ако не се появиш, имаме съдебно разрешение да те арестуваме. Това със сигурност ще впечатли гласоподавателите.

С тези думи двамата излязоха от стаята с маршова стъпка и затръшнаха вратата след себе си.

Марлин се появи късно следобед, както беше обещал. Поръча си кафе, което не докосна. Клийт си поръча ром със сода, а по дъха му се познаваше, че не му е първият за деня.