Робин Кук - Допустим риск

— Още си по нощница — отбеляза дъщерята и седна на канапето срещу шезлонга на майка си.

— Нямах причини да се обличам — отвърна Джойс. — Пък и не ми е добре.

— Значи татко го няма — вметна Ким — през годините бе усвоила навиците на майка си.

— Замина снощи в кратка командировка до Лондон.

— Жалко — въздъхна дъщерята.

— Е, все ще го преживеем някак — изсъска по-възрастната жена. — Не че когато е тук ми обръща някакво внимание… Искаше да го видиш ли?

— Надявах се.

— Връща се в четвъртък — каза Джойс. — Ако му скимне, разбира се.

Ким разпозна мъченическия тон на майка си.

— И Грейс Трейтърс ли е с него? — поинтересува се Ким за секретарката на баща си — една от многото, извървили се през кабинета му.

— Защо изобщо питаш — отвърна гневно Джойс. — Не може да си върже обувките без нея.

— Щом толкова се дразниш, защо си мълчиш, мамо? — попита Ким.

— Нямам избор — въздъхна отчаяно Джойс.

Ким съжали, че изобщо е подхващала дума за това — чувстваше се като в небрано лозе. Беше и мъчно за майка и че е принудена да търпи всичко това, същевременно обаче и се ядосваше, задето се прави на жертва. Баща и открай време имаше връзки и връзчици, кога открити, кога тайни — Ким не го помнеше друг. Реши да смени темата и попита за Елизабет Стюарт.

Очилата за четене на Джойс паднаха от върха на носа и, където едва се крепяха, и увиснаха на верижката върху гърдите и.

— Ама че въпрос! — ахна тя. — Откъде пък ти хрумна да питаш за нея?

— Случайно открих във винарската изба на дядо портрета и — обясни младата жена. — Доста се стреснах — Елизабет е имала същите на цвят очи като моите. Въобще приликата и с мен е плашеща. После си дадох сметка, че знам за нея съвсем малко. Наистина ли е била обесена като вещица?

— Не ми се говори за това — прекъсна я Джойс.

— Но защо, мамо?

— Темата е табу! — отсече по-възрастната жена.

— Припомни го на племенника си Стантън. Наскоро вечеряхме заедно и той отвори дума за това.

— На всяка цена ще му напомня — закани се Джойс. — Не се съмнявай!

— Защо всички в рода ни мълчат като заклети и всякак заобикалят темата, след като са изтекли вече толкова години? — не мирясваше Ким.

— Защото едва ли е повод за гордост — рече майка и. — Зловеща история.

— Вчера прочетох някои неща за съдебните процеси срещу салемските вещици — допълни Ким. — Написани са много книги. Но никъде не се споменава и дума за Елизабет Стюарт. Започнах да се чудя дали изобщо е имала нещо общо с лова на вещици.

— Мен ако питаш, има — бе категорична майка и. — Но да не говорим за това. Какво си правила в Салем?

— Бях в замъка — обясни дъщерята. — В събота отскочих до имението. Решила съм да ремонтирам старата къща и да се пренеса в нея.

— И таз добра! Това пък откъде ти хрумна? — изуми се майка и. — Къщата е малка, няма къде да се завъртиш.

— Ще стане за чудо и приказ — усмихна се Ким. — Пък е и по-голяма от сегашното ми жилище. Освен това ми се ще да се махна от Бостън.

— Според мен се иска огромен труд, за да я направиш годна за живеене — настоя майката.

— Отчасти и заради това смятах да поговоря с татко — каза Ким. — Но него, естествено, го няма. Все така се получава — точно когато ми е най-нужен, не е тук.

— Той нямаше да ти помогне — рече Джойс. — Поговори с Джордж Харис и Марк Стивънс, строителния предприемач и архитекта, които ремонтираха нашата къща — справиха се чудесно. Работят заедно, а фирмата им е в Салем — много удобно за теб. Но трябва да се посъветваш и с брат си.

— Това се разбира от само себе си!

— Звънни му оттук — предложи майката. — През това време аз ще се свържа по другата линия със строителния предприемач и архитекта.

Джойс стана от шезлонга и излезе. Усмихната, Ким сложи телефонния апарат върху коленете си. Майка и непрекъснато я изумяваше. Беше ту самото въплъщение на самовглъбеността и вцепенението, ту в следващия миг преливаше от енергия и се запретваше да помага на другите. Ким интуитивно се досещаше какъв е проблемът: майка и просто скучаеше. За разлика от приятелките си не се занимаваше с благотворителност.

Докато набираше номера, Ким си погледна часовника и се опита да пресметне колко е часът в Лондон. Не че имаше някакво значение. Брат и беше нощна птица — работеше в малките часове, а през деня си отспиваше.

Брайън вдигна още на първото позвъняване. След обичайните любезни реплики Ким му описа какво е решила да прави. Брайън начаса я подкрепи, дори я насърчи. Според него било за предпочитане имението да не запустява. Държеше само на обзавеждането в замъка.