Робин Кук - Допустим риск

— Бабини деветини! — знаеше си своето Стантън. Остави Едуард на авеню Дивинити в Кеймбридж. Тъкмо приятелят му да затвори вратата на колата, и той му напомни за кой ли път непременно да прочетял проспекта на „Дженетрикс“.

Едуард заобиколи сградата на Богословския факултет и влезе в биологическата лаборатория към Харвардския университет. Попита секретарката как да намери Кевин Скрантън и тя го упъти. Завари брадатия си приятел да работи в лабораторията. Бяха следвали заедно, но не се бяха виждали, откакто Едуард се бе върнал да преподава в Харвард. Десетина минути си спомняха за доброто старо време, сетне Едуард обясни защо е дошъл. Остави трите кутии в края на писалището.

— Виж дали има Claviceps purpurea — помоли той.

Кевин взе една от кутиите и махна капака.

— Защо? — поинтересува се той и вдигна с пръсти мъничко от почвата.

— Няма да се сетиш за нищо на света — отвърна приятелят му.

После му обясни как се е сдобил с пробите и че го интересуват във връзка със съдебните процеси срещу салемските вещици. Не спомена името на Стюартови — дължеше поне това на Ким.

— Звучи любопитно — отбеляза Кевин, след като Едуард завърши разказа си. Изправи се и навлажни малко от пробите.

— Казах си, че ще излезе добър материал за списание „Сайънс“ или „Нейчър“ — допълни другият мъж. — Стига да намерим спори на Claviceps purpurea.

Кевин плъзна мократа купчинка пръст под микроскопа и се взря.

— Тук има колкото щеш спори, но това си е съвсем в реда на нещата.

— Кой е най-сигурният начин да провериш дали са Claviceps? — поинтересува се приятелят му.

— Съществуват много начини — отвърна биологът. — Бързаш ли с отговора?

— Да, много.

— За изследвания на ДНК се иска известно време — уточни Кевин. — Във всяка проба има от три до пет хиляди различни гъбички. А най-сигурният начин е да направим посявка, за да видим дали ще получим Claviceps. Лошото е, че това не е толкова просто. Но ще опитам.

Едуард се изправи.

— Ще ти бъда признателен.

Ким поспря да си поеме дъх, и вдигна ръка в ръкавица, за да отмести с гола китка косата от челото си. Както винаги в интензивното хирургическо отделение на университетската болница не можеха глава да вдигнат от работа, интересна, но и напрегната. Ким беше капнала от умора — добре, че смяната и свършваше след двайсетина минути. Тъкмо да си отдъхне малко, и в отделението влезе Кинард Монихан, който водеше пациент. Ким, както и другите медицински сестри, възползвали се, че за миг са останали без работа, за да си починат, а също и един анестезиолог веднага му се притекоха на помощ, за да настанят новопостъпилия.

Докато работеха, Ким и Кинард избягваха да се гледат. Ким обаче остро усещаше присъствието му, особено когато се оказваха един до друг. Кинард беше висок, стегнат мъж на двайсет и осем години с остри черти на лицето. Стъпваше гъвкаво и приличаше по-скоро на боксьор по време на тренировка, отколкото на лекар насред хирургическо отделение.

След като настаниха пациента, Ким се отправи към регистратурата. Усети, че някой я хваща за ръката, обърна се и видя тъмните напрегнати очи на Кинард.

— Още ли ми се сърдиш? — попита той.

Не се притесняваше да си оправя личните отношения насред интензивното отделение. Ким изтръпна и извърна поглед. В душата и нахлуха противоречиви чувства.

— Само не ми казвай, че дори не искаш да разговаряш с мен — подхвана пак младият лекар. — Не съм очаквал, че си толкова злопаметна. В края на краищата не се е слу…

— Предупредих те! — пресече го Ким, след като си възвърна дар-словото. — Казах ти, че всичко ще се промени, ако отпрашиш за риба тъкмо когато сме се уговорили да отскочим до Мартас Винярд. А ти си взе шапката и замина!

— Нямахме твърда уговорка — възрази Кинард. — А и не очаквах доктор Марки да ме покани на риболов.

— Ако наистина нямахме твърда уговорка — тросна се младата жена, — защо тогава ходих да моля да ми дадат почивен ден? И защо се обадих на приятелите на майка ми и баща ми, за да уредя да преспим в тяхното бунгало?

— Само веднъж го спомена между другото — упорстваше младият мъж.

— Два пъти — поправи го Ким. — И втория път ти казах за бунгалото.

— Слушай — не се сдържа Кинард. — Беше важно да отида на излета. Доктор Марки е вторият човек в отделението. Дори и да е станало малко недоразумение, защо го правиш на въпрос?

— Най-лошото е, че изобщо не се чувстваш виновен — укори го Ким с поруменяло лице.

— Не виждам за какво да ти се извинявам!