Робин Кук - Допустим риск

Едуард закачи върху ревера на лекарската престилка радиационния дозиметър и се отправи към хроматографското отделение. Зачука по клавиатурата на компютъра, с който машината се управляваше. Наистина нещо не работеше. Не реагираше на зададената програма.

Погълнат от компютъра, Едуард не чу кога Стантън се е приближил. Не го забеляза чак докато той не го потупа по гърба.

— Хей, мой човек! — извика другият мъж. — Имам една изненада за теб, която ще преобрази деня ти. Стантън му връчи лъскава брошура с ламинирана корица.

— Това пък какво е? — учуди се Едуард, докато машинално вземаше брошурата.

— Онова, което чакаш с нетърпение: проспектът на „Дженетрикс“ — отвърна Стантън.

Ученият изсумтя и поклати глава.

— Непоправим си — каза той, после остави проспекта и отново насочи вниманието си към компютъра на хроматографа.

— Как мина срещата с братовчедката Ким? — полюбопитства Стантън.

— Беше ми много приятно да се запозная с нея — отвърна ученият. — Страхотна жена.

— Спа ли с нея? — не мирясваше онзи.

Едуард се обърна като ужилен.

— Не е твоя работа!

— Божичко, колко сме докачливи! — ухили се до уши Стантън. — В превод това означава, че работата е опечена, инак нямаше да подскачаш като бик на червено.

— Прибързваш със з-заключенията — отряза го Едуард. Пак бе започнал да заеква.

— Я не се занасяй — засмя се приятелят му. — Знам ти и кътните зъби. Не си се променил от медицинския факултет. В лабораторията и науката си същински Наполеон. Но с жените си като мокри спагети. Умът ми не го побира. Хайде, изплюй камъчето, допаднахте си, нали?

— Беше приятно — призна Едуард. — Всъщност в петък вечеряхме заедно.

— Браво на вас! — възкликна другият мъж. — Мен ако питаш, все едно сте спали.

— Мери си думите!

— Да бе, как не — подметна дяволито Стантън. — Исках да се сродим, е, вече сме на път да го сторим. В замяна обаче искам да прочетеш, драги ми приятелю, този проспект.

Той вдигна брошурата от писалището, където Едуард я беше метнал съвсем нехайно, и отново му я тикна в ръцете. Той изсумтя — бяха го хванали натясно.

— Е, хайде, от мен да мине, ще я прочета.

— Така те искам — зарадва се Стантън. — Не е зле да знаеш едно-друго за фирмата, понеже съм в състояние да ти осигуря седемдесет и пет хиляди долара годишно плюс възможността да участваш в научния съвет.

— Нямам време за заседания — отсече ученият.

— Кой те кара да ходиш по заседания! — ухили се приятелят му. — Искам само името ти да е сред учредителите, когато пуснем на пазара акциите.

— Но защо? — учуди се Едуард. — Молекулярната биология и биотехнологиите не са моята стихия.

— Чудо голямо! — възрази Стантън. — Може ли да си толкова наивен? Абе човек, ти си научна знаменитост! Няма значение дали разбираш от молекулярна биология! Името ти е важно.

— Но аз наистина не разбирам нищичко от молекулярна биология — повтори раздразнено Едуард.

— Стига си ми играл по нервите — изпъшка другият мъж и посочи машината, над която приятелят му се бе надвесил. — Каква е тази чудесия?

— Уред за капилярна електрофореза — поясни ученият.

— И какво прави?

— Това е сравнително нов сепаратор — отвърна Едуард. — С него се отделят и установяват различните съединения.

Стантън прокара пръст по нагънатата пластмаса на основния уред.

— И какво му е новото?

— Нали ти казах, не е съвсем нов — уточни Едуард. — Като цяло работи на същия принцип, както обикновената електрофореза, но тъй като капилярите са с малък диаметър и при по-високи температури разлагането се осъществява бързо, се налага да използваме антиконвенциално средство.

Стантън вдигна ръце, сякаш се бранеше.

— Стига! — възропта той. — Предавам се. Това за мен е тъмна Индия. Кажи ми само има ли полза от него.

— Огромна — отговори Едуард и пак извърна поглед към машината. — Когато работи… В момента нещо прави номера.

— Включена ли е в електрическата мрежа? — попита Стантън.

Едуард го изгледа отчаяно.

— Само се опитвам да ти помогна — изхили се онзи.

Ученият вдигна капака и надзърна в чарковете. Веднага забеляза, че просто една от запушените епруветки опира и пречи на движението на диска.

— Голямо удоволствие е да поставиш положителна диагноза на медицински проблем — усмихна се той и намести стъкленицата. Дискът тутакси се завъртя. Едуард затвори капака.

— Значи мога да разчитам, че ще прочетеш проспекта, нали? — подхвана пак своето Стантън. — И ще обмислиш предложението.