Робин Кук - Допустим риск

— Но всичко това се е случило преди повече от три века! — рече Едуард.

— Точно така — сви рамене Ким. — Поведението ми е лишено от здрав разум.

— Знаеш ли подробности? — поинтересува се Едуард.

— Само най-основното, като всички останали в Щатите.

— Колкото и да е странно, аз знам малко повече от останалите — каза Едуард. — Издателството на Харвардския университет пусна книга на двама кадърни историци, озаглавена „Салем във властта на нечистите сили“. Един от студентите настоя да я прегледам, понеже била удостоена с някаква награда. Прочетох я и бях доста заинтригуван. Искаш ли да ти я дам?

— Ще я прочета с удоволствие — отвърна Ким по-скоро от любезност.

— Говоря сериозно — настоя Едуард. — Ще ти хареса, вероятно ще промени и отношението ти към цялата история. От гледна точка на обществото, политиката и религията случилото се наистина е изумително. Научих много повече, отколкото бях очаквал. Знаеш ли например, че броени години след съдебните процеси някои от съдебните заседатели и дори съдии се покайват пред всички и искат прошка, осъзнали, че са пратили на бесилото невинни хора?

— Виж ти! — каза Ким все така от любезност.

— Но най-интересно ми се стори, не че са обесени невинни хора — продължи Едуард. — Знаеш как една книга те кара да прочетеш и друга. Така прочетох и „Отровите на миналото“, където е изложено едно изключително интересно предположение — особено за неврохимик като мен. В нея се намеква, че поне някои от момичетата, страдали от странни „пристъпи“ и обвинили жените, че са вещици, са били отровени. Според мен в дъното на всичко е моравото рогче, което се развива на основата на гъбична плесен, наречена Claviceps purpurea. Claviceps е гъбичка, която вирее по житото, най-вече по ръжта.

Макар че Ким не се интересуваше от въпроса, Едуард беше успял да привлече вниманието и.

— Отровени от мораво рогче ли? — изненада се младата жена. — И как е станало?

— Нали помниш онази песен на „Бийтълс“ — „Луси в небесата с диаманти“? Явно е станало нещо подобно, защото моравото рогче съдържа лизергинова аминокиселина, основната съставка на наркотика ЛСД.

— Значи са получавали наркотични халюцинации, така ли? — поинтересува се Ким.

— Да — потвърди Едуард. — Веществата в моравото рогче предизвикват или гангрена, която бързо може да доведе до смърт, или гърчове и халюцинации. В Салем явно се е наблюдавало второто.

— Много интересно! — вдигна вежди младата жена. — Дори майка ми сигурно ще го признае. Ако знае, че съществува такова обяснение, не е изключено дори да промени отношението си към нашата прародителка. При такива обстоятелства трудно може да я вини в каквото и да било.

— Така си мисля и аз — съгласи се Едуард. — Същевременно обаче това едва ли е всичко. Възможно е моравото рогче да е било само искрата, подпалила пожара. От онова, което прочетох, ми стана ясно, че е имало хора, които са се възползвали, макар и подсъзнателно, от ситуацията, водени от икономически и обществени подбуди.

— Дума да няма, разпали любопитството ми — каза Ким. — Стана ми неудобно, че никога не ми е било любопитно да прочета повечко за съдебните процеси срещу салемските вещици и съм се ограничила с онова, което са ни преподавали в гимназията. Наистина ме е срам, още повече че имотите на обесената ни прародителка още са наше притежание. Татко не мелеше много с покойния ми дядо и затова тази година ние с брат ми наследихме всичко.

— Божичко! — ахна Едуард. — Наистина ли семейството ти е притежавало тези земи цели триста години?

— Е, не всичките — отвърна младата жена. — Първоначално имотите са включвали и парцели в днешните Бевърли, Данвърс и Пийбоди, не само в Салем. Дори имотите в Салем са само част от някогашните ни земи. Въпреки това парцелът пак си е доста голям. Не знам точно колко акра, но никак не са малко.

— Невероятно! — възкликна Едуард. — Единственото, което съм наследил, са зъбните протези на баща ми и няколко зидарски инструмента. Направо не мога да повярвам, че още можеш да вървиш по земя, по която преди три столетия са стъпвали твоите предци. Все си мислех, че с такова нещо могат да се похвалят единствено кралете в Европа.

— Мога не само да вървя по тази земя — уточни Ким. — Мога дори да вляза в старата къща. Тя още си стои непокътната.

— Вече ме вземаш на подбив! — учуди се Едуард. — Не съм чак толкова лековерен.

— Не се шегувам — възрази Ким. — Пък и в това няма нищо необичайно. В околността на Салем има много къщи от XVII век, запазили са се домовете и на други обесени вещици, например на Ребека Нърс.