Робин Кук - Допустим риск

— Какво ще рече „чисти“ лекарства? — попита Ким.

— Лекарства, които почти нямат странично действие.

— Всички лекарства имат странично действие.

— Сигурно — съгласи се Едуард. — В някой случаи обаче то е минимално и съизмерено с ползата, представлява допустим риск.

— Тъкмо тук е коренът на философския спор — отбеляза Ким.

— О, покрай това се сетих за двете книги, които обещах да ти дам — рече Едуард. Пресегна се към задната седалка, взе томчетата и ги плъзна върху скута на младата жена. Тя ги прелисти и на шега възропта, че нямало картинки. Едуард се засмя. — В книгата за съдебните процеси срещу салемските вещици се опитах да открия твоята прапрабаба — рече той. — Но в показалеца няма Елизабет Стюарт. Сигурна ли си, че е била обесена? Авторите са проучили всички източници.

— Поне така са ми казвали — отвърна младата жена. Погледна показалеца в „Салем във властта на нечистите сили“. Името Стюарт наистина го нямаше под буквата „С“.

След половин час навлязоха в Салем. Минаха покрай Къщата на вещиците. Любопитството на Едуард веднага се разпали и той отби встрани от пътя.

— Както е това място? — поинтересува се той.

— Казва се Къщата на вещиците — отвърна Ким. — Една от най-големите забележителности в града.

— Наистина ли е строена през XVII век? — попита Едуард и се взря в сградата. — Или е бутафорна като в Дисниденд?

— Не, истинска е — засмя се Ким. — И си е на мястото, където е била построена. Край института „Пийбоди Есекс“ има още една къща от XVII век, тя обаче е пренесена от друго място.

— Страхотно! — възкликна той.

Постройката сякаш бе излязла от приказките. Едуард беше възхитен от втория и кат, издаден над първия, и от прозорците със стъкла във формата на диамант.

— Прилича удивително много на къщата, която ще ти покажа в имотите на Стюартови — продължи младата жена. — Всъщност обаче в нея не е живяла вещица. Това е домът на Джонатан Коруин, един от съдиите, провели предварителното разследване.

— Запомнил съм името от „Салем във властта на нечистите сили“ — каза Едуард. — Сякаш историята оживява пред очите ти. — Извърна се към Ким. — Далеч ли е имотът на Стюартови?

— Не — отговори Ким. — Най-много на десет минути оттук.

— Закусила ли си?

— Не, само пийнах сок и хапнах малко плодове.

— Дали да не си вземем кафе и понички? — предложи Едуард.

— Защо не! — съгласи се младата жена.

Още беше рано, туристите не се бяха стекли и те намериха бързо къде да спрат пред общината на град Салем. Точно отсреща имаше кафене. Взеха си кафе в пластмасови чаши и тръгнаха да се разхождат из центъра, като спряха да погледат Музея на вещиците и някои други забележителности. Дебела червена линия със стрелки, изрисувана направо върху тротоара, водеше от един туристически обект към друг, но на Ким и Едуард не допадна идеята да я следват като програмирани и те побързаха да се отклонят. Минаха покрай бронзова статуя на вещица и недалеч — китна къщичка на дипломирана врачка с акуратно работно време. Двамата доста се посмяха на ясновидката и нейната дарба, проявяваща се само от девет до пет с почивка за кафе. Докато бродеха полека из пешеходната зона на Есекс Стрийт им направи впечатление, че едва ли не във всеки магазин и по сергиите се продават всевъзможни сувенири, свързани с вещици: островърхи широкополи шапки, пелерини, „вълшебни“ пръчици и метли, билки и чайове от „магически“ треви, смешни кукли-вещици, увиснали на конец, сребърни бижута… Дори Ким се изкуши и си купи едно сребърно пръстенче с вълшебен камък във форма на полумесец, който сменя цвета си според настроението на своя притежател — зелено при спокойствие, яркосиньо при радост и тъмнолилаво при безпокойство.

— Както гледам, ловът на вещици е дал начало на цяла индустрия — отбеляза Едуард, когато тръгнаха отново. — Чак ме побиват тръпки.

— Защо пък, така цялата история по-скоро придобива делничен вид. Същевременно обаче се вижда колко интригуваща е тя. Дай им на хората да се прехласнат по разни страхотии.

Влязоха в Туристическия център и Ким бе изумена, когато съгледа пред себе си цяла библиотека от книги и брошури, посветени на съдебните процеси.

— Нямах представа, че съществува толкова много литература — поклати глава младата жена и след като се разрови из томовете купи няколко книги. Обясни на Едуард, че прояви ли интерес към нещо, не мирясва, докато не го проучи из дъно.

Върнаха се при колата, подкараха отново по Норт Стрийт, подминаха Къщата на вещиците и завиха надясно по Орн Роуд.