Робин Кук - Допустим риск

Докато караха покрай гробището „Грийнлон“, Ким отбеляза, че навремето парцелът е бил в земите на Стюартови.

Каза на Едуард да свърне надясно, поеха по изровен черен път. Едуард едвам удържаше волана — нямаше как да избегне всички дупки.

— Да не сме сбъркали пътя? — попита той.

— Не, от тук е — увери го младата жена.

След още няколко ями и завои излязоха пред внушителна порта от ковано желязо, прихваната с огромни панти към гранитните блокове. Високата ограда от метални пръчки с шипове в горния край се губеше в непроходимата гора от двете страни на пътя.

— Това ли е? — поинтересува се Едуард.

— Да — потвърди Ким и скочи от автомобила.

— Доста внушително — извика мъжът, докато тя се опитваше да отключи тежкия катинар върху портата. — И негостоприемно.

— Такива са били обичаите в ония времена — извика в отговор младата жена. — Заможните са държали да излъчват достолепие, все едно са знатни особи.

Той махна катинара и отвори портата. Пантите изскърцаха оглушително. Ким се върна в колата и двамата с Едуард влязоха в имението. След още няколко завоя излязоха на просторна морава. Едуард отново спря.

— Божичко! — ахна той. — Сега разбирам какво имаше предвид под „достолепие“. Насред ширналата се морава се възправяше огромна многоетажна каменна постройка с кулички, отвори и бойници. Покривът беше покрит с аспидни плочи и беше осеян с причудливи украшения и с капандури, увенчани с орнаментни върхове. Отвред като бурени стърчаха комини.

— Странна смесица от стилове — каза Едуард. — Прилича и на средновековна крепост, и на дворец от времето на Тюдорите, и на френски замък. Наистина удивително.

— Ние в семейството винаги сме му викали „замъка“ — поясни Ким.

— Ясно защо — съгласи се Едуард. — Когато ми го описа като стара постройка, където вечно става течение, нямах представа, че ще видя такава чудесия.

— И в северната част на Бостън са се запазили няколко такива огромни старовремски къщи — вметна младата жена. — Доста други, разбира се, са съборени. Трети са ремонтирани и са превърнати в жилищни блокове, в момента обаче пазарът с недвижими имоти е замрял. Затова и казах, че за нас с брат ми имението се е превърнало в бездънна яма, в която хвърляме огромни суми.

— А къде е старата къща? — поинтересува се Едуард.

Ким посочи вдясно. Мъжът видя в далечината тъмнокафява постройка, сгушена в брезова горичка.

— А каква е онази каменна сграда вляво? — попита той.

— Навремето е било воденица — обясни Ким. — Но преди около двеста години са я превърнали в конюшня.

Едуард се засмя.

— Не мога да ти се начудя — за теб това тук си е съвсем нормално. А за мен всичко, което е на повече от петдесет години, вече е реликва.

Пак подкара автомобила, ала измина само няколко метра и отново спря. Беше се изравнил с каменен зид, обрасъл с трева.

— Това пък какво е? — попита той и посочи зида.

— Старото семейно гробище — обясни Ким.

— Я виж ти! — ахна мъжът. — Може ли да погледнем?

— Разбира се.

Слязоха от колата и се прехвърлиха през зида. Нямаше как да влязат през входа — беше препречен от гъст къпинак. — Както гледам, повечето надгробни камъни са съборени — отбеляза Едуард. — И то наскоро. Той вдигна парче счупен мрамор.

— Вандали — оплака се младата жена. — Но тук не живее никой и не можем да сторим нищо.

— Безобразие! — възмути се Едуард и погледна датата: 1843 година. Пишеше и име: Натаниъл Стюарт.

— Семейството е използвало гробницата до средата на XIX век — обясни Ким.

Прекосиха бавно тревясалото гробище. Колкото по-навътре навлизаха, толкова по-обикновени и стари ставаха надгробните камъни.

— И Роналд Стюарт ли е погребан тук? — попита Едуард.

— Да — отвърна Ким и го заведе при окръглена плоча, върху която бяха издълбани череп и кръстосани кости под него, както и надпис: „Тук лежи погребано тялото на Роналд Стюарт, син на Джон и Лидия Стюарт, на 81 години, поч. на 1 окт. 1734 г.“

— На осемдесет и една! — възкликна Едуард. — Явно е пращял от здраве. Щом е доживял до такава дълбока старост, очевидно е бил достатъчно умен да си няма вземане-даване с лекарите. В ония времена те с тяхното кръвопускане и първобитни лекове са били по-смъртоносни от повечето болести.

До Роналд беше погребана Ребека Стюарт. Върху надгробната и плоча пишеше, че е негова съпруга.

— Явно се е оженил повторно — отбеляза Ким.

— И Елизабет ли е погребана тук?

— Не знам — отговори младата жена. — Никой не ми е показвал гроба и.