Робин Кук - Допустим риск

Известно време Ким мълча, вторачена във виното. Освен притеснена, се чувстваше и използвана, но не даде воля на раздразнението си. Открай време не знаеше как да постъпи в критични положения. И този път Стантън я бе изумил с това, че най-безсрамно използваше хората, и то без изобщо да го крие.

— Ами ако Едуард Армстронг не иска да става милионер? — попита накрая Ким.

— Ха! Не искал, моля ви се! И таз хубава. Всеки иска да стане милионер — засмя се Стантън.

— Сигурно ти е трудно да го разбереш — опита се да възрази младата жена. — Но не всеки мисли като теб.

— Едуард е свестен мъж — намеси се и Кандис.

— Това ми звучи доста подозрително — изгледа я Ким. — Все едно да уреждаш на някого среща с непозната жена, като му кажеш, че тя иначе е много добра по душа. Стантън прихна и се закиска с неприкрита наслада.

— Знаеш ли, братовчедке, може и да си доста чудата, но не ти липсва чувство за хумор.

— Имах предвид, че Едуард е много възпитан и внимателен — уточни сконфузено Кандис. А това според мен е важно. В началото бях против Стантън да ви запознава, после обаче си казах, че за теб ще е само добре дошло да имаш връзка с възпитан и образован човек. Така де, отношенията ви с Кинард бяха твърде… бурни. Мисля, че заслужаваш нещо по-добро.

Ким зяпна смаяна другата жена. Тя явно не знаеше нищо за Кинард, Ким обаче реши да не и противоречи. Каза само:

— За проблема си с Кинард нося не по-малка вина от него.

Погледна входа. Сърцето и биеше като обезумяло. Идеше и да стане и да си излезе. Но не можеше да го направи. Не и беше в стила, макар че сега съжаляваше, задето е толкова плаха и нерешителна.

— Едуард е не само възпитан — каза Стантън. — Той си е направо гений.

— О, страхотно! — подметна заядливо Ким. — Значи вашият господин Армстронг ще си помисли, че съм не само непривлекателна, но и скучна. Защото не може да се каже, че съм неотразима в разговорите с гении.

— Разчитай на мен — повтори пак Стантън. — Вие двамата ще си паснете чудесно. Имате много допирни точки. Едуард е лекар. Следвали сме заедно медицина в Харвардския университет. Като студенти често сме правили заедно лабораторни упражнения, в трети курс обаче той се прехвърли биохимия.

— Сега практикуващ лекар ли е? — поинтересува се Ким.

— Не, хвърли се презглава в науката — поясни Стантън. — Специализира в областта на мозъчната химия, която в момента е благодатно поле за изява. Може да се каже, че нашият Едуард е изгряваща звезда: научна знаменитост, която Харвардският университет успя да отмъкне на „Станфорд“ и ония се изядоха от яд. А, ето — говорим за вълка, а той в кошарата!

Ким се извърна на стола и видя снажен, добре сложен мъж с хлапашко излъчване, който се насочи към тяхната маса. Ким си каза, че след като Едуард е бил състудент на Стантън, значи наближава четирийсетте, всъщност обаче той младееше много за годините си със своята права, пясъчно руса коса и загоряло от слънцето лице без нито една бръчица по него. Изобщо не беше блед, както подобава на учен. Беше леко прегърбен, сякаш се канеше да мине през врата и се притесняваше да не си удари главата о горната рамка.

Стантън скочи незабавно на крака и притисна в мечешката си прегръдка Едуард с не по-малко плам, отколкото бе прегърнал и Ким. Дори го потупа няколко пъти по рамото — някои мъже сякаш се чувстват длъжни да го правят.

За миг на Ким и домъчня за Едуард. Личеше си, че и той е смутен не по-малко от нея от прекалено радушното посрещане на Стантън.

Той ги представи, Едуард се ръкува с Кандис и Ким, после седна. На Ким и направи впечатление, че дланта му е влажна и той се здрависва някак колебливо и плахо. Забеляза и лекото заекване, както и това, че непрекъснато отмята косата от челото си, сякаш това му е тик.

— Ужасно съжалявам, че закъснях — подхвана Едуард, като заваляше „с“ — то.

— Ама вие двамата сте си лика-прилика! — възкликна Стантън. — И моята невероятна, талантлива и сексапилна братовчедка каза същото, когато дойде преди пет секунди. Ким усети как се изчервява като домат. Явно и предстоеше тежка вечер. Както винаги, Стантън беше ужасно досаден и не знаеше мярка.

— Не се притеснявай, Ед — продължи той и му наля от виното. — Не си закъснял. Казах ти „около седем“. Дойде точно навреме.

— Но все пак всички ме чакате — това имах предвид — поясни Едуард.

Усмихна се срамежливо и вдигна чашата си като за наздравица.

— Точно така, подсети ме да вдигна тост! — викна Стантън и грабна с размах своята чаша. — Първо нека пием за скъпата ми братовчедка Кимбърли Стюарт. Едва ли някога в интензивното хирургическо отделение на университетската болница е имало по-добра медицинска сестра. — Стантън погледна право в Едуард, останалите също вдигнаха чаши. — Закъсаш ли с простатата, моли се някъде наблизо да е нашата Кимбърли. Няма равна с катетрите!