Робин Кук - Допустим риск

— Дано не ви притесняваме — подхвана полицаят.

— Да не се е случило нещо? — обезпокои се тя.

— Искахме да питаме дали след смъртта на кучето сте имали други неприятности — обясни Били. — В околността има доста прояви на вандализъм, да си рече човек, че маскарадът по случай Вси светии е започнал месец по рано.

Тук, в Салем, маскеният бал за Вси светии наистина е страхотен — поясни вторият полицай, Хари. — За нас това е най-неприятното време.

— За какъв вандализъм говорите? — поинтересува се Ким.

— Обичайните дивотии — отвърна първият полицай. — Преобърнати боклукчийски кофи, разпилени отпадъци. Изчезнали са и още домашни любимци, открихме трупчетата на някои от тях по алеите в гробището „Грийнлон“.

— Още се притесняваме да не би в околността да върлува побесняло животно — вметна и Хари. — По-добре дръжте котката вътре в къщата, още повече че имението ви е голямо и залесено.

— Според нас са се развихрили местните хлапетии. Всичко това не може да е направено само от един звяр. Така де, колко кофи за боклук може да обърне миеща мечка за една нощ! — подсмихна се полицаят.

— Признателна съм ви, че сте били толкова път, за да ме предупредите — рече Ким. — След смъртта на кучето не сме имали главоболия, но ще внимавам котката да не излиза навън.

— Ако се случи нещо, обадете ни се — каза полицаят. — Трябва да държим нещата под контрол, докато не е станало късно.

Ким загледа как полицейската кола прави обратен завой и потегля към портата на имението. Понечи да влезе в замъка, когато чу, че Стантън я вика. Обърна се и видя, че той върви към нея откъм лабораторията.

— Какво, по дяволите, търси полицията тук? — заразпитва тревожно братовчед и веднага щом наближи. Ким му обясни, че се притеснявали да не би в околността да върлува болно от бяс животно.

— Вечно изниква нещо, човек дъх не може да си поеме — изпъшка братовчед и.

— Слушай, искам да си поговорим за Едуард. Имаш ли малко време?

— Разбира се — отвърна младата жена и се запита какво ли има пак. — Къде искаш да поговорим?

— Става и тук — отвърна мъжът. — Откъде ли да започна? — Извърна поглед, сетне се взря в очите на Ким. — Напоследък съм озадачен от Едуард, а и от другите. Отбия ли се в лабораторията, винаги се чувствам натрапник. Допреди половин месец тук беше като в морга. Сега пък са го ударили на веселба. Все едно са във ваканционно селище, с тази разлика, че се скъсват от работа.

Стантън се засмя, сетне продължи:

— Ами Едуард? Станал е толкова нагъл и напорист, че е заприличал на самия мен.

Ким сложи длан върху устата си и също се засмя на самоироничната прозорливост на братовчед си.

— Никак не е смешно! — скастри я Стантън, въпреки че и той се смееше. — Нищо чудно утре Едуард да оповести, че смята да става едър предприемач. Навил си е на пръста на всяка цена да забогатее, за нещастие средствата ни съвсем са изтънели. Сега се караме като дърти цигани откъде да намерим капитал. Нашето благородно докторче е станало толкова ненаситно, че не иска да дели с никого печалбата. За една нощ се преобрази — от отдаден на науката аскет се превърна в капиталист, ламтящ за печалба.

— Защо ми казваш всичко това? — изненада се Ким. — Нямам нищо общо с „Омни“. А и не искам да имам.

— Надявах се да поговориш с него — поясни братовчед и. — Сърце не ми дава да вземам чрез чужди банки мръсни пари от разни перачи, сега си скубя косата, че изобщо съм споменал за тази възможност. Прекалено опасно е, и то не само във финансовия смисъл на думата. Току-виж ни очистили. Просто не си струва. Нека Едуард си гледа научните изследвания и да остави на мен финансите.

— А направи ли ти впечатление, че е започнал да забравя? — попита младата жена.

— Не — отвърна Стантън. — Умът му сече като бръснач. Но не разбира нищичко, опре ли до финансовата страна на нещата.

— А аз съм го хващала, че забравя — поясни Ким. — Е, да, дребни делнични неща. Същото важи и за останалите — и те си признаха, че са разсеяни.

— Не ми е правило впечатление Едуард да е разсеян — възрази братовчед и. — Но май го е хванала параноята. Ето и одеве настоя да сме поговорели извън лабораторията, за да не ни подслушвали.

— Че кой ще седне да ви подслушва? — изненада се тя.

Стантън сви рамене.

— Вероятно другите от групата. Едуард не ми каза, аз не го питах.

— Тази сутрин дойде чак в къщата, за да се обади по телефона, понеже не искал да го подслушват — оплака се и Ким. — Не искал да звъни и от приемната, и там, видите ли, щели да го подслушват през стените.