Робин Кук - Допустим риск

— Нещастните хора! — прошепна Ким.

Личеше си, че Томас е объркан и покрусен, задето е притиснат между приятелството и онова, което според него беше истина. Ким почувства как и се къса сърцето за несретната Елизабет, но едновременно с това в писмото се прокрадваше и нещо ново — говореше се за кръв и насилие. Ким бе обзета от смут. Дори не пожела да си представи какво е правила Елизабет с добитъка в обора, но волю-неволю се видя принудена да признае пред себе си, че това не е шега работа.

Отново пробяга с поглед по редовете. Стори и се странно: животните били здрави, но по тях имало кръв; дали пък Елизабет не бе правила нещо със себе си? Ким потрепери при мисълта, че жената може би сама се е осакатила. Подозрението се засилваше от това, че в писмото Томас споменаваше как по пода в къщата имало капки кръв. Но там се описваха и счупени предмети — значи кръвта би могла да е и от случайно получена рана…

Ким въздъхна: губеше се в догадки. Едно обаче беше сигурно. Сега вече въздействието на гъбичката се свързваше и с насилие и младата жена си каза, че трябва незабавно да предупреди Едуард и другите.

Стиснала писмото, тя излезе припряно от замъка и забърза към лабораторията. Когато влезе, беше останала без дъх. И още от прага я чакаше изненада: вътре се вихреше празненство. Посрещнаха я весели възгласи и наздравици с шампанско. Ким се опита да откаже чашата, която и подадоха, но никой не искаше и да чуе. Тя отново изпита чувството, че се е озовала на студентски купон. Проправи си път и отиде до Едуард:

— Боже, каква лудница. Ще ми обясниш ли какво става?

— Току-що Елинор, Глория и Франсоа извършиха същински подвиг в аналитичната химия — обясни и възбудено той. — Вече установиха строежа на един от свързващите белтъци на лекарството. Това е огромен скок напред! Ще ни позволи при нужда да променяме „Ултра“ и да създаваме нови лекарства, производни на изходното.

— Радвам се, но… Искам да ти покажа нещо, което на всяка цена трябва да видиш — отвърна тя и му подаде писмото.

Той го прегледа набързо. Вдигна поглед и намигна на Ким.

— Браво на теб! — поздрави я. — Това е най-интересното. Засега. — Сетне се извърна към другите и се провикна:

— Ей, вие, чуйте ме! Ким е открила най-убедителното доказателство, че Елизабет се е отровила с гъбичната плесен. Писмото ще пасне на статията ми за „Сайънс“ дори повече от записките в дневника на Елизабет.

Учените тутакси го наобиколиха. Едуард им даде писмото и ги подкани да го прочетат.

— Това се казва работа! — възкликна Елинор и го предаде на Дейвид. — Сега имаме автентично, неоспоримо и образно описание колко бързо е действието на алкалоидите. Жената явно току-що е хапнала само залък от хляба, пише си го черно на бяло!

— Добре, че отделихте и премахнахте веригата, предизвикваща халюцинации — намеси се и Дейвид. — Не изгарям от желание да се събудя и да видя, че съм при кравите.

Всички се засмяха, с изключение на Ким. Тя погледна Едуард и след като изчака да се поуспокои, го попита:

— Не те ли притеснява, че в писмото явно се намеква за насилие?

Той взе пожълтелия лист и го прочете още веднъж.

— Знаеш ли, имаш право — рече и. — Като теглим чертата, май е за предпочитане да не цитирам писмото в статията си. Току-виж ни размътило водата. Преди няколко години се вдигна пушилка, понеже в едно телевизионно предаване подметнаха, че лекарството прозак е свързано с насилие. Настана голяма суматоха, но после опасенията бяха опровергани със статистически данни. Само това оставаше — същото да се случи и с нашето лекарство.

— Ако насилието е било предизвиквано от непроменения алкалоид, би трябвало и халюцинациите да се дължат на него — поясни Глория. — Можеш да го изтъкнеш в статията си.

— Защо да рискувам? — не се съгласи ученият. — Нямам намерение да давам и най-малкия повод за съмнение — веднага ще се намери някой пощурял журналист, който да събуди призрака на насилието.

— Но сигурно не е зле да отбележите в клиничните протоколи вероятността от насилие — престраши се да предложи Ким. — Така, ако въпросът възникне някога, вие вече ще разполагате с данни.

— Страхотна идея! — възкликна Глория.

Няколко минути всички обсъждаха възхитени предложението на Ким. Насърчена, че са я чули, тя им подсказа да включат и пропаданията в паметта. И за да им докаже, че е права, посочи няколкото случая, които е наблюдавала наскоро при Едуард. Той се засмя весело заедно с всички.