Морис Уест - Арлекин

Въпросът беше глупав. Защо иначе бях там, ако не за да отвърна, че разбирам, и да премълча онова, което не трябва да казвам: че Жулиет Жерар се е омъжила за благословен от Господа човек; че тя не е доволна, но трябва да продължи да се чуди как би се справял в ада заедно с нас. Но не можете да кажете това във „Fleur de Lys“. Не можете да й кажете, че ако се бе омъжила за вас, щеше да бъде доволна и щастлива с хванали се за полата й дечурлига, че нямаше да чувства отсъствието на Сезан в салона и на Йеронимус Бош над трегера в банкетната зала. Така че се усмихвате и кимате, и се чудите какво ще стане, когато Джордж Арлекин се върне вкъщи с изцапани с кръв ръце и пясък в устата.

Навън времето бе мрачно и предвещаваше буря. Жителите на Ню Йорк още продължаваха своето шумно, сърдито пътуване за Никъде. Тяхното негодуване бе изписано на строгите им, замислени лица. Убеждението им личеше ясно, сякаш го носеха изписано на знамена: Манхатън е лудница. Не може да се оправи. Може само да стане още по-зле. Беше луд град — ненаситен за пари и плът. Ръмжеше срещу теб всеки час, всяка минута и ако ти не му отвърнеш със същото, ще те погълне целия — тялото, душата, панталоните. Все пак предизвикателството съществуваше. Ако успееш в този град, ще бъдеш крал на всяко друго място. Но трябва да го побеждаваш всеки ден, и то през целия ден. Ако не можеш, ако почувстваш, че се отпускаш или спираш, за да се усмихнеш, трябва да стиснеш зъби, да се върнеш отначало и спреш, да останеш там.

Не беше много трудно да се стигне до извода, че накрая ще изгубиш. Годините се трупат на гърба ти, а младоците се бият до кръв. Парите са се превърнали в безумно чудовище, което дъвчи собствената си опашка и се самоизяжда. Имуществото е нещо, което си заложил, за да получиш кредит, с който да закупиш още имущество, което отново да заложиш за следващата покупка и накрая да натрупаш капитал, в случай, че лъкатушната улица свърши без изход. Всички бяхме осъдени на каторжнически режим: краткотрайно бодърстване, малко сън, изкупване на вината чрез ужасно страдание, малко любов, повече самота и опрощаване на греховете два пъти на ден, за да се почувстваме чисти, дори и да не сме. Накрая идва моментът, когато се чудим дали просто не сме си губили времето, преди времето да ни погуби.

Обядът на Арлекин с Хърбърт Бахман ни вдъхна слаба надежда. Биха могли да бъдат събрани средства, които да ни позволят да се справим с липсите и да купим малките пакети акции, но изчислена дори и по основния лихвен процент, лихвата щеше да бъде огромна и да погълне печалбите на банката за дълъг период. Още по-тежка би била вероятната загуба като гаранти, задължили се да поемат остатъка, ако пазарът не изкупи цялата емисия. Щяхме да понесем и друг удар. Инвеститорите избягват банки, които взимат заеми, за да се задържат на повърхността.

Базил Янко бе преценил нещата до съвършенство. Премията бе достатъчно висока, за да подмами алчния продавач и да уплаши предпазливия купувач. Не се бе размирисало достатъчно, че да стане скандал, а точно колкото да изпрати потенциалните клиенти при конкуренцията. Джордж Арлекин можеше да продаде скъпо или да спечели пирова победа. Той виждаше това съвсем ясно, изрази го по-точно от мен; но виждаше и надежда, макар и много слаба, да заздрави положението си.

— … И така, Пол, допуснали сме най-лошото — че всеки дребен акционер ще иска да продаде. Основали сме изчисленията си на това предположение. Така, аз имам първа опция за покупка; възнамерявам да се свържа с всеки акционер, да го запозная с моето предложение и препоръката ми да не продава на никого. Искам лични срещи, когато е възможно, така че няма да се налага да пиша много. В момента работя по тази програма. Нуждая се от помощта ти, естествено. Повиках Сюзън от Женева. Ние тримата ще трябва да свършим всичко. Веднага щом събера списъците и ги подредя, ще съставим план за действие.

— Но си решил да отхвърлиш предложението на Янко без колебание?

— Абсолютно. Намирам действията му за обидни. Защо се колебаеш, Пол?

— Защото, докато не завърши разследването и докато Богданович не ни осигури някаква сигурна информация, нямаме карти, с които да играем. Янко повтаря предложението си. Ти казваш „не, не, не“ и това е краят на обсъждането. Поставя ни в по-лошо положение, отколкото сме сега. Янко е злобен. Ако го притиснеш до стената, ще скочи да хапе.

— Пол, трябва да ми имаш доверие.

— Добре, Джордж. Казах си мнението. Ще ти се обадя утре сутринта и ще се срещнем в три часа тук.