Морис Уест - Арлекин

— Смятате ли, че ще го намерите?

— Уверен съм, мистър Дезмънд. Това е професия на много тесен и затворен кръг хора и добрите специалисти се знаят. Ще го открия.

Той продължи да се усмихва; но когато си тръгна, остави след себе си мирис на сяра и предчувствие за вечни мъки. Открих, че съм изправен пред същата дилема, както и Джордж Арлекин: изпирахме парите чисти като тензух, но самите ние никога не можехме да избегнем позорните петна. В този момент се обади Джордж Арлекин, бодър, делови и в толкова нетипична роля, че дори аз не можах да се досетя каква точно си е избрал днес.

— Пол? Имаш ли нещо против да дойдеш в „Салвадор“, да кажем след около двадесет минути? Ще обядвам с Хърбърт Бахман. Трябва да се посъветвам с теб. В три часа ще пристигне Базил Янко. Бих желал да присъстваш. Между другото, тук има и други хора, които изгарят от нетърпение да разговарят с теб… Половин час? Добре, опитай се да дойдеш по-скоро, ако можеш. А, още нещо. Имаш ли нещо против да заведеш Жулиет на обяд? Много се отегчава от компанията ми, за което не я обвинявам. Благодаря ти, Пол. A bientot. 19

Хората, които искаха да ме видят, се оказаха двама учтиви млади детективи от нюйоркското полицейско управление. Те обясниха, като се редуваха да говорят, че се били обадили в банката, от банката ги препратили към мистър Арлекин, който любезно се съгласил да ме повика и те искрено се надявали, че не са ме обезпокоили. Уверих ги, че не са. Попитаха дали мистър Арлекин има нещо против да ни остави насаме за момент.

Арлекин имаше нещо против. Той имаше много против. Обясни го с изрази от висшата дипломация. Аз съм бил негов дългогодишен приятел, директор, на когото имал пълно доверие, висш служител на международна банка. Намирали сме се на територия, собственост на банката. Ставало въпрос и за нейното име. Той щял да остане, освен ако аз изрично не пожелая да излезе. Разсъжденията му не отнеха много време, но достатъчно, че да мога да събера обърканите си мисли и да скалъпя прост, достоверен разказ.

— Излязох от апартамента си в осем без петнайсет и стигнах пеша до „Сейнт Реджис“. Пийнах в „Кинг Коул Бар“. Около осем и петнайсет отидох в „Кот Баск“, където вечерях с една дама. Тръгнахме си около единадесет и половина с лимузина на „Колби“. Оставих я пред дома й. Шофьорът ме закара до бара на Гъли Гордън на Първо авеню. Там останах до един часа. Шофьорът ме откара до апартамента ми. Прислужникът ми може да потвърди, че пристигнах около един и петнайсет. Приготвяше си късна вечеря. Разделихме си я… А сега мога ли да науча причината за тези въпроси?

— Моля проявете търпение, мистър Дезмънд… Вечерял сте с една дама. Името й?

— Мис Валери Халстрьом.

— Отдавна ли я познавате?

— От три дни. Мис Халстрьом работи за „Криейтив Системс Инкорпорейтид“, чиито системи ползваме. Ние сме техни гаранти и инвестиционна банка. Тя бе подготвила доклад относно наши компютърни операции. Срещнахме се, за да го обсъдим. Тя бе услужлива и го обсъдихме заедно. Поканих я на вечеря.

— Но не сте я взел от дома й?

— Да. Изпратих лимузина от „Колби“.

— Защо го направихте?

— Така беше по-лесно, а и исках да се поразтъпча. Цял ден стоя на едно място.

— Казвате, че сте изпратил мис Халстрьом до дома й. Тя покани ли ви вътре?

— Напротив. Помоли ме да я оставя една пряка преди дома й.

— Не сметнахте ли това за необичайно?

— Доста необичайно. Но, от друга страна…

— Да, мистър Дезмънд?

— Мис Халстрьом е делова позната. Не знам нищо за нейните… домашни навици. Ню Йорк е ексцентричен град. Намирам за по-лесно да приемам чудатостите му за чиста монета, отколкото да задавам въпроси. Наредих на шофьора да следва мис Халстрьом до дома й. След като тя се прибра благополучно, ние потеглихме. Сигурен съм, че „Колби“ и шофьорът на лимузината ще потвърдят думите ми.

— Какво ще нравите през следващите няколко дни, мистър Дезмънд?

— Това зависи изцяло от мистър Арлекин.

— Мистър Арлекин?

— В момента е невъзможно да ви кажа със сигурност. Участваме в изключително деликатни международни преговори. Може да стоим тук цяла седмица. Може да се наложи да взема светкавични решения и да изпратя мистър Дезмънд в Европа или Южна Америка. Защо питате?

Единият от детективите извади кафяв плик, изсипа от него няколко снимки и подаде по една на всеки от нас.

Въпреки че бях подготвен, се потресох от ужас и отвращение. Валери Халстрьом лежеше като парцалена кукла на пода на дневната. Лицето й бе кървава каша.