Морис Уест - Арлекин

— И как се прибрахте вкъщи?

— С лимузината.

— По кое време?

— Един и петнайсет.

— Можете ли да го докажете?

— Разбира се. Подписах дневника на шофьора. Когато се прибрах, Такеши беше буден. Взех душ, облякох си пижамата и преди да си легна, той ми поднесе чаша чай. Защо са всички тези въпроси?

— Валери Халстрьом е мъртва. Била е убита веднага след като се е прибрала.

— Всемогъщи Боже!

— Надявам се, че ще можете да изглеждате също толкова изненадан и когато полицията ви съобщи новината!

— Полицията…? Не разбирам.

— Вие и аз, мистър Дезмънд, сме последните, които са я видели жива… Остана ли още кафе?

— Налейте си… Вижте, ще трябва да започнете отначало. Аз съм объркан…

Той се усмихна студено и зловещо, наля си кафе, добави захар и сметана и каза:

— Докато, вие двамата вечеряхте, аз отидох в жилището на Валери Халстрьом. Виждал сте го отвън. Стара триетажна сграда с мазе, облицована с червеникавокафяв пясъчник. Цялата е нейна и всичко вътре е много скъпо. В спалнята имаше един Матис, а в салона — Армадио. Дрезденски порцелан и много от това, което, струва ми се, наричат скъпоценности. Гардеробът бе пълен с кожени палта и дрехи от висшата мода. Тя има два телефона — номерът на единия липсва в указателя. В другия имаше подслушвателно устройство. Необявеният е скрит зад дрехите в гардероба, където има и стенен сейф, който успях да отворя. Ще ви кажа след малко какво открих. Така, това кратко проучване продължи от осем и половина до девет и половина. В девет и половина иззвъня регистрираният телефон. Изчаках да спре и излязох през мазето, седнах в колата си от другата страна на улицата и зачаках. В десет и половина в къщата влезе мъж с куфарче. Той използва ключ. Остана вътре. Не запали нито една лампа. Изчаках, докато Валери Халстрьом се прибра вкъщи. Минахте с лимузината. В хола и спалнята светна, но завесите бяха дръпнати и не успях да видя нищо. След около десет минути излезе мъжът с куфарчето. Тръгна на запад, към другия край на града. Проследих го. Взе такси и на следващото кръстовище мина на червено, така че го изгубих, но записах номера на таксито. Спрях пред един уличен телефон и позвъних на Валери Халстрьом. Никой не вдигна. Върнах се в къщата. Лампите още светеха. Влязох и я намерих на пода в дневната… Била е застреляна в главата… Краят е много прост. Върнах се до автомата и телефонирах на полицията. Те още работеха, когато на сутринта минах оттам. Все още се чудя какво ли би станало, ако бяхте влязъл с нея.

— Кой беше мъжът. Разпознахте ли го?

— Не. Но ще го позная, ако го видя.

— Какво намерихте в сейфа?

— Пари — около двадесет и пет хиляди долара. Папка с компютърни разпечатки. Бележник, съдържащ списък на компании и техните компютърни кодове. Изброени са всички клонове на „Арлекин и Сие“, всеки със своя собствен код. Сигурен съм, че и другите компании са клиенти на „Криейтив Системс“. Взех бележника и останалите материали.

— Какво?

— Получихме сила, мистър Дезмънд. Преди я нямахме. Сега я имаме… на много, много сигурно място.

— Но това е безсмислено.

— Смятам, че ще открием, че има голям смисъл, мистър Дезмънд. Да предположим, че мис Валери Халстрьом е играла своя собствена игра — извличала е информация от компютрите и я е продавала. Да предположим, че Янко е научил. Какво би направил?

— Ще я предаде на полицията.

— За да се стигне до процес и цялата мръсна история да излезе наяве в съда? Това ще нанесе парализиращ удар на „Криейтив Системс“ и самия Янко. Ще му трябват години, за да се съвземе. Не, мистър Дезмънд, има прецеденти, прекалено много прецеденти. Някои компании дори предпочитат да платят заради служителите си, които са престъпили закона, и да им дадат отлични характеристики, вместо да ги подведат под отговорност и да понесат загуби в размер на милиони долари. Но не мисля, че Янко би направил това. А вие?

— И аз.

— Така че той се отървава от нея по лесния начин. Сейфът е намерен празен. Полицията предполага, че мис Халстрьом е изненадала неканения си гост и е била застреляна. Това се случва всеки ден със самотни богати жени. А и начинът на живот на мис Халстрьом говори в подкрепа на подобна версия.

— Но ние знаем…

— Аз знам, мистър Дезмънд. — Той го каза почти нежно. — Всичко, което сте чул, е една измислица и ще я забравите в секундата, в която си тръгна. Така се споразумяхме, спомняте ли си? По-късно, когато открия човека, убил мис Халстрьом, ще видим.