Морис Уест - Арлекин

— Само ако ги устройва, Карл, а в момента това е точно така. Как намираш Джордж?

Той млъкна изведнъж и се намръщи.

— Веднъж ти бях казал, че в него има някаква слабост. Вече не! Той е твърд като гранит. Той изслушва, взима решение. След това нищо не е в състояние да го разколебае. Янко съжалява, че му се е изпречил на пътя.

— Но ще се споразумеят ли?

— О, да! Но трябва да го направят с достойнство. Арлекин има нужда от това, ако иска да възстанови позициите си на пазара. Не е достатъчно просто да спечели. Трябва да спечели с благородство. Казах му го. Хърбърт Бахман — също.

— Арлекин съгласи ли се?

— О, да. Той каза: „Карл, аз съм много добър актьор. Хората ще повярват на това, което искат да видят. Всички ще останат доволни, освен мен.“

Хилде стана от канапето, прекоси стаята боса, обви ръце около врата ми и прошепна:

— Пол, за Бога, отърви ме от тоя klumpen 53!

Саул Уелс я последва, за да бъде спрян от Карл Крюгер, който го хвана с голямата си ръка за китката и го задържа.

— Искам да говоря с вас, мистър Уелс! Чух, че сте специалист по въпросите на сигурността. Какво е това, приятел? Сигурност за какво и срещу кого…?

Хилде ме притисна в ъгъла на бара, хвана ме за ръка и настоя да научи:

— Пол, какво ще правите със Сюзън. Тя е затворена като калугерка в онзи проклет хотел. По цял ден чука на пишещата машина. Гледа Джордж Арлекин с онези големи очи на кошута и казва: „Да, сър“, „Не, сър“, а той въобще не я чува, сякаш говори санскритски! Боже милостиви! Толкова изгубено време! Не харесвам жените, но тя е свястна. Чуй ме, schatz ! Ние всички остаряваме и се сбръчкваме! Не пропилявай хубавите си години. Не пропилявай и нейните!

— Хилде, скъпа, вече я помолих да се омъжи за мен. Отвърна, че й трябвало време.

— Пол, ти си по-голям klumpen от онзи там! На жената не й трябва време. Без мъж тя не знае как да си прекарва времето. Погледни Карл. Той е много дебел, много стар и някой ден ще се строполи мъртъв, докато отива на работа — но аз го обичам. Когато замине, се свивам като зимна ябълка.

— Хилде, обичам те, но ти си пияна.

— И аз те обичам, scliatz , но ти си по-трезвен, отколкото е полезно. Кога ще видиш Сюзи?

— Довечера, ако успея да ви изхвърля оттук.

— Кажи й тогава! Не я моли! Кажи й просто: „Сега или никога.“ Ако тя започне да спори, изпрати я вкъщи и ми се обади. Карл! Ставай! Пол очаква гости. Вие също, мистър Уелс. Вън… вън…! А ти, Пол, ми се обади, когато се разберете, дай ми портфейла си и ще ти доведа най-хубавата булка, която някога си виждал… Боже! Колко глупави са мъжете! Мистър Уелс, донесете ми обувките. Карл, глупако, тръгваме си… веднага!

Отидоха си след водопад от сбогувания в облак от тютюнев дим и алкохолни пари. Побързах да се обръсна, изкъпя и облека, докато Такеши, който мърмореше заплашително, проветряваше и разтребваше стаята. Четиридесет минути по-късно въздухът бе чист и в нея бе спокойно като в градината на някой храм. Масата бе подредена, коктейлите — смесени, свещите блещукаха, а Ойстрах изпълняваше Бетховен, но Сюзън все още не бе пристигнала.

Закъсня с един час, дойде раздърпана и готова да заплаче. Не се бе преоблякла. Косата й бе в безпорядък. Бе донесла дрехи и грим в една чанта. Трябваше й още един час, за да се изкъпе и преоблече. Такеши, този благороден син на самураите, я увери, че вечерята ще бъде поднесена и в полунощ, ако тя пожелае. Налях й две чаши и злорадствах тайничко, докато тя изливаше мъките си от този ужасен, ужасен ден.

Сутринта била изпълнена с делата, на банката — напускането на Лари Оливър, продължителен разговор със Стендиш, телеграми от Женева и клоновете в чужбина, доклади за състоянието на пазара, проблеми на клиентите, движението на парите, нервни обаждания от Европа за даване на поръчки и получаване на комисионни. Следобед дошъл Майло Фром, току-що пристигнал от Лондон. Това означавало, че тя трябвало да бездейства, докато той и Джордж Арлекин се били заключили в продължение на два часа. Малкият Пол имал колики, което означавало търсене на лекар и успокояване на френските дядо и баба. После, в пет и половина — това трябва да е най-нецивилизованата страна в света — се състояла среща между Арлекин и Янко в присъствието на техните адвокати и тя трябвало да изчака, докато изявленията станат готови, докато ги стенографира, напечата на чернова и после да ги напечата отново след поправките, продължили половин час… И след всичко това Джордж си тръгнал без нито една дума на благодарност или извинение. Това било прекалено. Нямала търпение да… да…