Морис Уест - Арлекин

Думите ми отново не го изненадаха. Този път той ги заобиколи.

— И това ви безпокои, мистър Дезмънд?

— Това ще унищожи човека, който е мой приятел от двайсет години.

— Но според вашето предположение той ще получи имунитет.

— Но не и срещу самия себе си, мистър Фром. Сами сме и разговаряме неофициално. Според вас възможно ли е фантазиите ми да се сбъднат?

— Да.

— А вие като служител на закона ще го одобрите ли?

— Не. Казах само, че би могло да се случи.

— Ако Арлекин беше ваш приятел…

— Той е, мистър Дезмънд. Станахме много близки. Уважавам го много.

— Опитахте ли се да го разубедите от тази следваща стъпка?

— Изтъкнах опасностите, които тя крие.

— И…?

— Споразумяхме се относно един принцип. Бил е изложен от Джордж Мейсън, делегат от Вирджиния, при изработването на конституцията на Съединените щати: „Може ли някой човек да застане над правосъдието? Най-вече може ли този човек, бидейки над него, да извърши най-голямата несправедливост…?“

— Джордж Арлекин говори за убийство.

— Не пред мен — отговори спокойно Майло Фром, а пред вас, и то, ако сте го разбрал правилно. Разговорът е бил поверителен и той е бил разпален от страст… Бяхте много откровен. Приемам го като комплимент. Ще се опитам да го върна. Ще предам вашата загриженост на Джордж Арлекин.

— Това е много предпазлива фраза, мистър Фром.

— Аз съм предпазлив човек отвърна с усмивка Майло Фром. Трябва да бъда. Вървя по опънато въже. Бих желал да бъда оръдие на правосъдието. Работя като служител на закона, което въобще не е същото, въобще…

Остави ме да се чудя върху зловеща загадка и напразно да търся ключове към отговора й. В Ню Йорк бе дванадесет. В Калифорния бе девет сутринта. Обадих се на Франсис Ксавиер Мендоса и му съобщих добрите новини за Сюзън и мен. Зарадва се неописуемо. Щял да пристигне в Ню Йорк в събота и да даде вечеря, с която да отпразнува нашия годеж. Изсмях се на старомодната дума. Той отвърна, че я харесва още повече на испански — espohsales . Той дори можел да се разчувства толкова, че да напише песен, която да изпее на вечерята. Щял да се обади на своя нюйоркски дистрибутор, за да запази вина. Менюто щял да подбере лично той, и то с голямо удоволствие.

… А как бил моят приятел? Проследил целия ужас на отвличането. Всяка нощ се молел за благоприятен край. Разбирал сегашните ми страхове. Може би, като пристигне в Ню Йорк, би могъл да се срещне с Джордж Арлекин. Реших, че идеята може да се окаже плодотворна… Самият аз нямах стратегия и се намирах в безизходица. Мендоса ме смъмри и каза, че съм най-щастливият човек. Трябвало да остана близо до Арлекин и да продължа да му задавам въпроси. Трябвало да се отнасям със Сюзън като със скъпоценност и въобще да не й задавам въпроси… Бе сигурен, че скоро ще си разделим онази ценна бутилка.

Още същата седмица, в сряда, Базил Янко направи изявление, което бе публикувано дословно от финансовия печат.

„… Предложението на «Криейтив Системс Инкорпорейтид» за купуване «Арлекин и Сие» е оттеглено. Неотдавнашните статии в пресата и поредицата трагични събития, сполетели мистър Джордж Арлекин и неговото семейство, създадоха обстановка, която не благоприятства планираното сливане и вреди на интересите и на двете страни. Разследванията, извършени от упълномощени от закона агенции в различни страни, разкриха сериозни недостатъци в сигурността на компютърните услуги, извършвани от «Криейтив Системс» за «Арлекин и Сие». Недостатъците вече са отстранени и «Криейтив Системс» пое отговорност за загубите и вредите, понесени от нейните уважавани клиенти. В края на седмицата мистър Базил Янко и мистър Джордж Арлекин ще подпишат споразумение, което ликвидира тази отговорност срещу изплащането на значителна сума в брой. Споразумението ще сложи край на всички съдебни спорове между двете страни.“

Изявлението бе последвано от предпазлив редакторски коментар. Той възхваляваше здравия разум на двамата и самообладанието, с което са водили трудните преговори. Превъзнасяше „откровеността, с която са били признати грешките, и бързината, с която са били уредени законните претенции“. Наблягаше се на важността на „сътрудничеството между упълномощените от закона агенции и всички, които били загрижени за почтеността в деловата практика“. Предсказваше „незабавно покачване цената на акциите на «Криейтив Системс» и нарастване на уважението към «Арлекин и Сие» в областта на международните инвестиции“. Като се махнеха празните приказки, оставаше дълбока въздишка на облекчение и молба да не се обърква пазар, който и без това е изпаднал в адска бъркотия.