Морис Уест - Арлекин

— Пол, нищо не може да се случи на срещата. Стаята ще бъде пълна със свидетели. Ти ще бъдеш един от тях. Когато срещата приключи, ще помолиш Янко да почака в моята стая. Тогава ще говориш насаме с Джордж. Ще му кажеш, че ако не ти обещае тържествено да не посяга на Янко, ти ще го предупредиш, преди да напусне хотела. С това ще се освободиш от отговорност. Аз — също. Звучи ли ти разумно?

— В разсъжденията ти има пропуск. Ако Джордж е готов да убие, той е готов и да излъже.

— Тогава и при най-малкото съмнение ти ще предупредиш Янко и ще кажеш на Джордж, че ще го направиш.

— Ако някога се изправя пред съда, скъпа, се надявам ти да ме защитаваш.

— След като веднъж стана твоя, cheri, аз съм твоя завинаги. Така че, ако искаш да избягаш, сега е моментът.

Легнахме си миролюбиво; но някъде между полунощ и зазоряване се събудих с нова и ужасяваща мисъл. Ами ако срещата въобще не се състои. Документите бяха подготвени, вестниците щяха да отразят намеренията ни. Ако Янко не пристигнеше, ако смъртта го настигнеше по пътя, споразумението можеше и вероятно щеше да бъде подписано от новия президент на „Криейтив Системс“. Янко щеше да бъде мъртъв, а парите — на сигурно място в джоба на Арлекин. И Арон Богданович, и Джордж Арлекин имаха чувство за хумор, а точно този случай бе едно предизвикателство за изтънчения им вкус.

Пристигнах в „Салвадор“ в пет без десет. Спрях за малко при Сюзън, после влязох и се присъединих към Арлекин, който проверяваше документите заедно със своите адвокати. Точно в пет дойдоха Карл Крюгер и Хърбърт Бахман, а по петите им вървеше мургав, брадат младеж с два фотоапарата, провесени на врата. Пет минути след уречения час пристигнаха адвокатите на Янко и заедно с колегите си се заеха да сравняват документите.

В пет и десет Янко все още не бе пристигнал и Джордж Арлекин направи язвителна забележка относно това колко неточни са гениите. Когато в пет и петнадесет той все още не бе дошъл, адвокатите му видимо се изнервиха. Единият от тях телефонира в офиса на Янко, откъдето му съобщиха, че той вече е тръгнал. Промърмори някакво извинение и отново се зарови в книжата.

В пет и двадесет Арлекин започна да се разхожда из стаята, зачервен и ядосан. Базил Янко пристигна в пет и двадесет и пет и се извини безцеремонно със задръстванията по улиците.

Арлекин отвърна остро:

— Нашето време също е ценно, мистър Янко. Базил Янко остана невъзмутим:

— Това кратко посещение ми струва двадесет и пет милиона долара. Мога ли да видя документите, ако обичате?

Трябва да ги бе чел поне десетина пъти преди това, но му достави удоволствие да им направи разбор и анализ за още десет минути, преди да заяви, че е готов да подпише. Тогава Джордж Арлекин настоя адвокатите на Янко да прочетат дословно преамбюла и клаузите на договора.

„Никоя от страните не се обвързва, нито пък може да се задължи да приеме каквото и да било условие, което е в противоречие със закона…“

„Когато някоя от страните се въздържи от действия или бъде възпрепятствана да действа, подобно въздържане или възпрепятстване не съдържа и не може да съдържа укривателство на углавно престъпление…“

„Отговорността, поета от «Криейтив Системс Инкорпорейтид», е ограничена стриктно до посочените по-долу условия. Уговорените и компенсирани щети са уредени изцяло съгласно иска…“

„Арлекин и Сие“ и лично мистър Джордж Арлекин се съгласяват да не повдигат обвинения за измама или заговор за измама срещу служители на „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. Повдигнатите вече обвинения ще бъдат оттеглени…

„Разследванията, започнати от «Арлекин и Сие» и извършвани по тяхно нареждане и от тяхно име, ще бъдат прекратени незабавно…“

„Разследванията, предприети и извършвани от упълномощени от закона агенции, са извън властта на двете страни и не влизат в обсега на това споразумение…“

„Всяка от страните ще се въздържа от публикации под каквато и да била форма или коментар, независимо дали е основан на факти или спекулации, които могат да бъдат разгледани като спорни или вредни за другата…“

Следваха още и още клаузи. Изреждаха се всевъзможни подробности и редица документи. Накрая двамата седнаха на масата, а адвокатите застанаха до тях. Фотографът помоли да ги снима поотделно. Янко отказа ядосан. Не подписването било важно, а груповата снимка след това: петима уважавани финансисти с чаши в ръце как наблюдават доволни неговите пари. Подписването слагало край на един конфликт. Питиетата и усмивките означавали всичко, от което пазарът имал нужда: сигурност, взаимно доверие, братска любов. Арлекин сви рамене в знак на съгласие. Карл Крюгер отбеляза, че това е доста безцеремонен начин да се отървем от толкова много geld . 54Хърбърт Бахман каза спокойно, че geld е много по-маловажно от добрата воля.