Морис Уест - Арлекин

Когато скромната церемония приключи, адвокатите на Янко ни подадоха чек за двадесет и пет милиона долара. Арлекин го пъхна в портфейла си, сякаш бе квитанция за паркинг, което предизвика киселата забележка на Янко да внимава да не го загуби, защото втори нямало да има.

Адвокатите събраха книжата си и си тръгнаха. Арлекин ги придружи до асансьора и се върна с един от швейцарските си телохранители, който щеше да вземе поръчките за пиене. Всички избрахме скоч, с изключение на Янко, който, вбесяващ както винаги, поиска доматен сок с капка табаско 55, изцеден лимон, без сол и със стръкче джоджен. Телохранителят излезе. Фотографът се суетеше наоколо, въртейки в ръцете си светломер, в търсене на ъгли, от които да снима.

Настъпи неловка пауза, а после влезе гувернантката с малкия Пол, освежен от банята и готов за вечеря. Арлекин взе детето в ръце, целуна го, поигра си с пръстите му и го разведе сред нас, за да каже лека нощ. Когато стигна до Базил Янко, той попита:

— Имате ли деца, мистър Янко?

— Не, мистър Арлекин. Никога не съм имал това щастие. Имате много красиво дете.

— Прилича на майка си.

— Никога не съм имал удоволствието да познавам мадам Арлекин…

— Това дете — също, мистър Янко… Заповядайте, госпожице, вземете го. Лека нощ, малкия. Ще дойда по-късно да ти разкажа приказка.

Карл Крюгер промърмори нещастно. Хърбърт Бахман се изсекна шумно. Аз се обърнах, за да скрия омразата в очите си.

Арлекин каза на фотографа:

— Можете да започнете веднага щом поднесат питиетата. Колко време ще ви е необходимо?

— Десет минути. Ако вие и вашите приятели просто игнорирате присъствието ми и се държите, все едно че ме няма, аз ще снимам около вас.

Няколко минути по-късно влезе телохранителят с поднос питиета и чиния canapes . 56Арлекин му нареди:

— Никакви обаждания, никакви посетители, докато не свършим.

Хърбърт Бахман вдигна чашата си за тост:

— За края на разногласията, господа.

Арлекин вдигна втория тост:

— Благодаря ти, Карл, за усилията.

— Ще пия за това — каза Базил Янко. — И за теб, Хърбърт. Благодаря ти, че дойде днес. Оценявам високо това.

— Направих го заради Джордж — отвърна сухо Хърбърт Бахман. — Освен това имам известни задължения към колегите си на пазара.

Базил Янко го понесе спокойно, но изрази съжаление:

— Скъпи Хърбърт, аз съм от малкото хора в света, към които не могат да се отнасят с пренебрежение. Грозен съм — винаги съм бил, още от дете. Но за всичко останало — знам кой съм и какво искам. Колцина от уважаваните ти колеги могат да кажат същото за себе си?

— Мислех — намеси се спокойно Джордж Арлекин, — че трябва да изглеждаме щастливи.

Базил Янко го погледна с леко презрение.

— Боя се, че развалям празненството ви, мистър Арлекин. Ще си тръгна, ако ме извините.

Фотографът протестира:

— Моля ви, сър! Само още няколко снимки.

— С удоволствие щях да мина и без снимки — заяви Джордж Арлекин. — Те бяха ваша идея, не моя.

Базил Янко вдигна чашата си отново.

— Ще почакам… Мистър Дезмънд, колко време ще останете в Ню Йорк?

— Седмица, може би. Не повече.

— Чувам, че ще се жените.

— Точно така.

— Ти си щастлив човек — каза Хърбърт Бахман. — Надявам се, че го знаеш.

— Знам го, Хърбърт.

— Когато го срещнах за първи път — обади се Карл Крюгер, — той беше голям будала.

— А сега — Базил Янко бе почти сърдечен, — разбирам, че сте напуснал „Арлекин и Сие“. Бих желал да ви напомня, че предложението ми е все още в сила.

— Отхвърлям го, мистър Янко.

Джордж Арлекин подхвърли язвително:

— Мисля, че постъпваш разумно, Пол. Това е опасна работа.

Янко избухна:

— Заяждате се, мистър Арлекин. Мога ли да ви напомня, че така нарушавате споразумението, което току-що подписахте?

— Не чух никакво заяждане — каза Карл Крюгер. — А ти, Хърбърт?

— Не, Карл. Освен това аз малко недочувам.

Базил Янко изпразни чашата си на един дъх и я остави.

— Прекалено стар съм за детски игрички, господа. Трябва да тръгвам.

— Ако мръднете — любезно каза фотографът, — сте мъртъв. — Той бе насочил по-големия от двата фотоапарата право в лицето на Янко. — Този е смъртоносен. Изстрелва шест куршума с цианид.

Джордж Арлекин протестира:

— Какво означава това, по дяволите?

— Моля! — Фотографът нетърпеливо махна с ръка. — Седнете всички на масата. Сложете ръцете си отгоре.

— Етажът е пълен с охрана — възмути се Базил Янко — и да се случи това! Какво искате? Пари?