Морис Уест - Арлекин

— Куниг е странен случай. Той е дребен наемен убиец и наема горили за комарджиите и лихварите. Това, което не знаехме и което ми отне толкова време, за да открия, е, че той е работил за Базил Янко в Калифорния, който тогава е бил женен за втори път — за онази, която хвръкнала във въздуха със скутера. Куниг е вършел същата работа като Лемиц в Ню Йорк — шофьор, телохранител, момче за всичко. След злополуката той напуснал Калифорния и дошъл на изток. Тогава разполагал с пари — много пари — но ги профукал и започнал да работи за мафията. След като Лемиц умрял, той се уплашил…

— Говори ли с него?

— Не. Богданович е говорил.

— Тази сутрин го видях. Не ми каза.

Саул Уелс ми хвърли странен кос поглед и разви нова пура. Доста време му бе необходимо, докато отреже края й и я запали. Накрая каза смутено:

— Вижте! Аз съм едно обикновено еврейче. Изпращам пари в Израел и ходя на синагога. Арон не е обикновен и върши други неща. Никога не го питам защо ги прави, как ги прави. А дори и да ми каже, ще знам, че съм получил само част от отговора. Той е като вълшебник, който слага куп пари в устата ти и източва лимонада от лакътя ти. Това е трик. Вие очаквате да откриете връзка между две събития и се оказва, че такава няма. При Арон винаги има връзка. Например, някакво момиче ляга с някого в Париж, а друг човек купува самолетен билет до Лима, Перу и след четири дни в Делъуер плува тяло… Значи Богданович е разговарял с Бърни Куниг и не ви е казал нищо?

— Какво друго можеш да ми кажеш, Саул?

— Базил Янко се свърза с мен.

— По дяволите! За какво?

— Иска „Лихтман Уелс“ да поеме грижата за сигурността на „Криейтив Системс“. Това е голяма сделка.

— Ще постъпиш глупаво, ако я отхвърлиш, Саул.

— Така ли? Предложи ми също и лично възнаграждение от сто хиляди.

— За какво?

— Копие от докладите ми до „Арлекин и Сие“ и всички други документи, които успея да намеря. Отговорих му, че ще си помисля. После разговарях с Арон.

— И той какво каза?

— Реши, че идеята е добра — при положение че той подправи документите, преди да ги предам на Янко.

— Арлекин знае ли?

— Естествено. Нямаше нищо против. След като Арон го предложи, той се съгласи.

— Защо ми го казваш, Саул?

— Защото смятам, че и двамата се намираме в една и съща лодка, мистър Дезмънд — без гребла срещу течението. Арлекин ви изолира. Арон направи същото с мен. Те са опасна двойка. Не искам да попадна в месомелачката. Когато разговарях с Арон, той каза: „Вземи си парите в брой, Саул. В затвора не издават чекове, а в случай на смърт банката не ги осребрява.“

— Попита ли го какво иска да каже?

— Вие не ме слушате, мистър Дезмънд — каза тъжно Саул Уелс. — Който не разбира думите на Арон, не заслужава да ги чуе.

Все още се опитвах да преглътна този горчив хап, когато пристигнаха Карл Крюгер и Хилде, задъхани от лудо харчене на пари по Пето авеню. Краката на Хилде бяха отекли, но се бе сдобила с три нови рокли и диамантена брошка. Портфейлът на Карл бе олекнал доста и той изпитваше силна жажда. Саул Уелс гледаше опулен обилния сексапил на Хилде. Когато тя се сви на канапето, той седна колкото се може по-близо и започна да говори бързо, докато Хилде отпиваше от чашата си и се усмихваше замечтано по време на монолога. Да пукна, ако разбираше една дума от десет, но Саул беше мъж и Хилде не би могла да иска нещо повече, преди той да го направи — и тогава той щеше да има нужда от всеки цент от стоте си хиляди.

Карл Крюгер разположи едрото си туловище в един фотьойл, погълна за рекордно време пинта 52светла бира, оригна се доволно и поиска уиски за успокоение на нервите. Жените, заяви той, били най-прекрасните божи създания, стига да си нямаш нищо общо с тях, преди да се стъмни. Пазаруването било забавление за кретени, от които той бил най-големият. Когато го попитах как се развиват нещата между Арлекин и Базил Янко, той изсумтя гневно:

— … И защо трябва ти да питаш мен, а? Казах на Джордж, че е глупак, защото ти е позволил да се оттеглиш… Нещата напредват. И двамата са одобрили предварителното споразумение, което адвокатите са готови да препоръчат. Говоря с Джордж; говоря с Янко. През цялото време се питам как е възможно полицията или ФБР да не се намесят. Той е престъпник.

— Не и преди да го докажат, Карл.

— Но дали искат, а? Никога през живота си не съм чувал за по-сложен закон. В тази страна, ако си богат, можеш едва ли не да пренапишеш законите и властите ще ти помогнат да го направиш.