Тес Геритсън - Гравитация

Пристигна още един микробус и от него се изсипа нова тълпа посетители, които вдигаха нагоре ръце, за да прикрият очи от лъчите на ослепителното утринно слънце. Той позна Марк Лукас и Хашеми Рашад, двамата бизнесмени, които бяха посетили „Апогей“ преди около три седмици. По лицата им пробягна същата вълна на разочарование, докато премигвайки те погледнаха към площадката.

— От толкова голямо разстояние ли ще наблюдаваме старта? — промърмори Лукас.

— Страхувам се, че да — отвърна Каспър. — Заради собствената ви безопасност е. Все пак ние работим с високоексплозивни горива.

— Но аз мислех, че ще ни предложите по-детайлен поглед върху операциите по старта.

— Ще имате пълен достъп до нашия наземен контрол — еквивалентът на Залата за управление на полетите в Хюстън. Веднага щом совалката излети, ще ви извозим до сградата, където ще ви покажем как точно я управляваме и извеждаме в орбита около Земята. Там е истинското изпитание на системата, мистър Лукас. Всеки завършил инженер може да ви изстреля ракета. Но да я изведе безопасно в орбита и после да я управлява толкова прецизно, че да прелети край орбиталната станция, както се казва на една ръка разстояние, това е доста по-сложна работа. Именно затова изтеглихме старта с четири дни напред — за да можем да се наместим в стартовия прозорец за Международната космическа станция. За да ви покажем, че системата ни вече е готова за скачване. „Апогей II“ е точно тази птичка, за която НАСА би дала парите си, без да съжалява.

— Но не планирате скачване, нали? — обади се Рашад. — Понеже чувам, че станцията е в карантина.

— Не, няма да се скачваме. „Апогей II“ е само прототип. Тя не разполага с физическата възможност за скачване, тъй като й липсва орбитален скачващ модул. Ние просто ще прелетим с нея достатъчно близо до станцията, за да демонстрираме способностите й. Знаете ли, самият факт, че можем да променяме датата на старта в съвсем къси срокове вече говори много. Когато говорим за полети в космоса, ключовата дума, според моето мнение, е гъвкавост. Непредвидени ситуации винаги могат да възникнат. Ето например нещастния случай с моя партньор. Но въпреки, че мистър Оуби е на легло в момента със счупен таз, може би забелязвате, че ние не отменяме полета. Можем да контролираме напълно всяка мисия от земята. Господа, мисля, че това се нарича гъвкавост.

— Разбирам, когато се отлага полет — рече Лукас. — Да кажем поради лошо време. Но защо ви трябваше да издърпате старта с цели четири дена напред? Ето, някои от нашите партньори не успяха да дойдат за демонстрацията.

Каспър усещаше как последната от таблетките против киселини се разтвори напълно в новоизригналия вулкан от стомашна киселина.

— Ами много е просто. — Той млъкна за момент, извади една кърпичка, с която попи потта от челото си. — Всичко е заради онзи стартов прозорец, за който ви споменах. Орбитата на Международната космическа станция е с наклон петдесет и един градуса и шест десети. Ако погледнете траекторията й върху картата на Земята, тя представлява една синусоида, чиято вълна върви с петдесет и един градуса и шест десети на север и също толкова на юг. И тъй като Земята се върти около оста си, при всяка нова обиколка тя минава над различни точки от земната повърхност. Допълнително усложняващо нещата обстоятелство е, че Земята не е идеална сфера. Та когато тази траектория на орбитата премине над нашето място, това е най-подходящото време за изстрелване на нашата совалка. Но пък тук възниква въпросът с дневни и нощни стартове. Или пък с позволените ъгли на изстрелване. А според последните метеорологични данни…

Очите на слушателите му започнаха да блуждаят, погледите им помътняха, вече ги беше изгубил.

— Както и да е — довърши Каспър с чувство на пълно облекчение, — днес, в седем и десет сутринта се оказа най-подходящото време за старт. Разбирате за какво ви говоря, нали?

Лукас изведнъж се сепна и разтърси глава, като куче, което току-що се събужда от следобедна дрямка.

— Да. Напълно.

— Въпреки всичко на мен ми се иска да се приближа и да я разгледам отблизо — каза уж разсеяно мистър Рашад. После погледна към стартовата площадка, където се мъдреше чипоносата точица в далечината. — От това разстояние не се вижда кой знае какво. Изглежда твърде малка.

Каспър се усмихна, макар че едва издържаше.

— Е, нали сте чували какво казват хората, мистър Рашад? Не размерът има значение, а онова, което правите с него.