Тес Геритсън - Гравитация

Време. Внезапно една мисъл се загнезди в съзнанието му. Той си спомни нещо, което Роман бе споменал преди малко.

— Нали казахте, че тече десетият ден, през който мишките в барокамерата са живи?

— Точно така.

— Но от катастрофата на „Дискавъри“, са изминали девет дни.

Роман избегна пронизващия му поглед.

— Планирали сте опитите с барокамерата още от самото начало. Което означава, че вече сте знаели с какво си имате работа. Още преди аутопсиите.

Роман се извърна и тръгна към асансьора. Изведнъж той се задъха, когато Джак го хвана за яката и го извъртя към себе си.

— Не е бил платен частен експеримент, нали? — извика Джак. — Нали?

Роман се опита да го отблъсне и отстъпи назад към стената.

— Военните са използвали „Океански изследвания“ като прикритие — продължи Джак. — Платили сте, за да изпратят експеримента в космоса вместо вас. За да се потули фактът, че този жив организъм представлява интерес за армията.

Роман запристъпва странично към асансьора. Към изхода.

Джак сграбчи мъжа за сакото.

— Не е било тероризъм. Всичко това е шибана, тъпа ваша грешка!

Лицето на Роман стана мораво.

— Не мога… не мога да дишам!

Джак го пусна и Роман се свлече край стената, тъй като краката му внезапно бяха омекнали. Секунда-две той не можа да проговори, а само стоеше отпуснат на пода и се опитваше да си поеме дъх. Когато най-после успя, онова, което излезе от устата му бе слаб шепот.

— Нямаше никакъв начин да разберем какви щяха да бъдат последиците. Нито как ще го промени безтегловността…

— Но сте знаели, че е извънземно.

— Да.

— И сте знаели, че това е „Химера“. Че вече има ДНК от земноводно.

— Не. Това не го знаехме.

— Не ми ги пробутвайте тия.

— Нямаме никаква представа откъде се появи жабешка ДНК в генома на вируса. Вероятно се е случило в лабораторията на доктор Кьоних. Може би е някаква грешка. Тя бе жената, която откри организма в Процепа и която в крайна сметка разбра какво всъщност бе открила. „Океански изследвания“ знаеха, че ще се заинтересуваме. Все пак ставаше въпрос за извънземен организъм — разбира се, че се интересувахме! Министерството на отбраната покри разноските за експериментите им с „КС-135“. Ние платихме мястото на борда на космическата станция. Не можеше да отиде горе като военна пратка. Щяха да възникнат твърде много въпроси, трябваше да минава през одобрението на доста комисии. НАСА също щеше да се запита защо военните се интересуват толкова от някакъв си безвреден океански организъм. Но никой не задава въпроси в частния сектор. Така че „Химера“ замина като платен частен експеримент със спонсор „Океански изследвания“ и доктор Кьоних като главен изследовател.

— Къде е доктор Кьоних, между другото?

Роман бавно се изправи на крака.

— Тя е мъртва.

Тази информация стресна Джак.

— Как така? — меко попита той.

— Нещастен случай.

— И смятате, че ще ви повярвам?

— Това е истината.

Джак впи поглед за момент в Роман и после реши, че той наистина не лъжеше.

— Случи се преди повече от две седмици в Мексико — обясни Роман. — Малко след като тя напусна „Океански изследвания“. Таксито, в което се е возила, е катастрофирало. И тя, и шофьорът са загинали на място.

— Ами нахлуването на ИИЗБА в лабораторията й? Не сте били там, за да разследвате случая, нали? Отишли сте, за да унищожите всички нейни книжа, документи и записки.

— Все пак става дума за извънземна форма на живот. Един организъм, който е много по-опасен, отколкото ние можем да си представим. Да, експериментът беше грешка. Катастрофа. Но представете си какво би се случило, ако тази информация изтечеше в света на терористите?

Ето защо и НАСА е била държана в неведение. И защо истината никога не можеше да бъде оповестена.

— А между другото не сте видели още най-лошото, доктор Макелъм — каза Роман.

— Какво искате да кажете?

— Искам да ви покажа още нещо.

Те се качиха в асансьора и слязоха на следващото ниво, на трети подземен етаж. Надолу, към царството на Хадес, помисли си Джак. Щом отново излязоха от асансьора, се озоваха пред стъклена стена, отвъд която се виждаше друга лаборатория, в която се разхождаха още служители в скафандри.

Роман натисна бутона на интеркома и каза:

— Бихте ли извадили образеца?

Една от лаборантките кимна. После прекоси пространството до един стоманен свод с метална врата, завъртя тежката топка, която отключваше шифъра на ключалката и изчезна зад нея. Когато отново се появи, тя тикаше неголяма количка, върху която лежеше стоманен контейнер. Жената спря пред тях.