Тес Геритсън - Гравитация

На монитора безкрайната поредица от нуклеотиди бе стигнала до края си. Тя гледаше премигващия екран и си мислеше за родените на Земята организми, чието ДНК е било атакувано от „Химера“. Чрез придобиването на нови гени тази форма на живот бе станала отчасти човек. Отчасти мишка. И отчасти земноводно.

Тогава тя реши да се свърже по интеркома с Хюстън.

— Трябва да говоря със специалист по естествените науки — рече тя.

— Тесен специалист ли трябва да е? — попита Капкома.

— Ами да, експерт по земноводните.

— Изчакай така, Уотсън.

Десет минути по-късно някой си доктор Уанг, специалист в отдела по естествени науки към НАСА, се включи в аудиовръзката.

— Добър ден, какъв е въпросът ви относно земноводните? — попита той.

— Да, искам да попитам за Rana pipiens, северната леопардова жаба.

— Какво точно ви интересува за нея?

— Какво се случва, когато приложите човешки хормони на леопардова жаба?

— Някой конкретен хормон ли имате предвид?

— Естроген, например. Или плацентен гонадотропин.

Доктор Уанг отвърна без секунда колебание.

— Земноводните като цяло са изключително чувствителни и фатално уязвими, когато се поставят в среда, богата на естрогени. Всъщност, доста оскъдни са изследванията на това тяхно поведение. Но според редица експерти, световната популация от жаби търпи определен упадък в потоци и езера, богати на естрогеноподобни субстанции.

— Какви по-точно естрогеноподобни субстанции?

— Някои пестициди например могат да имитират въздействието на естрогените. Те унищожават ендокринната система на жабите, като по този начин им отнемат възможността за възпроизводство и разпространение.

— Значи на практика те не умират?

— Не, просто не могат да се размножават.

— Жабите, конкретно, чувствителни ли са към тези вещества?

— О, да. В много по-голяма степен, отколкото бозайниците. Освен всичко друго, кожата на жабите е с висока водопропускателна способност, така че те като цяло са много чувствителни към токсини. Това всъщност е тяхната, ами да, тяхната ахилесова пета.

Ахилесовата им пета. Тя изведнъж замълча и се замисли за онова, което бе научила.

— Доктор Уотсън? — обади се Уанг. — Имате ли други въпроси?

— Да. Съществува ли болест или токсин, които да убият жаба, а да са напълно безвредни за човека?

— Мдаа, доста интересен въпрос. Когато нещата опрат до токсините, винаги дозата е от решаващо значение. Дайте малко арсеник на жаба и ще я убиете. Но арсеникът може да убие и човек, ако му се даде в по-голяма доза. После, разбира се, съществуват отделни болести, причинени от микроби, както и някои бактерии и вируси, които убиват само жабите. Не съм лекар, така че не мога да бъда напълно сигурен, че са безвредни за хората, но…

— Вируси ли? — прекъсна го тя. — Кои вируси?

— Ами, например ранавирусите.

— Никога не съм чувала за тях.

— Те са известни само на експертите по земноводни. Те се числят към така наречената група на ДНК вирусите. От семейството на иридовируса са. Смятаме, че те са причинителят на синдрома Едема 16 16 Синдромът Едема — прекомерно натрупване на вода и други течности в междуклетъчните и вътрешноклетъчните пространства и тъкани. — Б.пр. при поповите лъжички. Жертвите му се подуват и умират от кръвоизливи.

— Значи изходът от болестта е фатален?

— И още как.

— А този вирус може ли да убие хора?

— Не зная. Не мисля, че някой може да ви отговори със сигурност. Зная само, че ранавирусът е изтребил цели популации от жаби по целия свят.

„Ахилесовата пета, помисли си тя. Открих я.“

Като е прибавила ДНК от леопардова жаба към генома си, „Химера“ е станала отчасти земноводно. Което означава, че е възприела и уязвимостта на земноводните организми.

Ема рече:

— Има ли някакъв начин да се сдобием с живи образци от този ранавирус? За да ги изпробваме срещу „Химера“?

Последва дълго мълчание.

— Разбрах — обади се накрая доктор Уанг. — Никой досега не го е пробвал. Никой дори не се беше сетил за…

— Вие можете ли да намерите вируса? — прекъсна го тя.

— Да. Знам два изследователски центъра в Калифорния, където работят с живи ранавируси.

— Тогава направете го. И се опитайте да се свържете с Джак Макелъм. Той трябва на всяка цена да узнае това.

— Той и Гордън Оуби току-що отлетяха за Уайт Сандс. Ще се опитам да се свържа с тях там.

Разпилените по пътя, изсушени от безмилостното слънце треви се издигаха в спираловидни стълбове, заедно с облаци бял пясък и пепел. Мъжете минаха покрай контролната будка, през телената мрежа, по която течеше високо напрежение и се отправиха към необозначената военна сграда. Джак и Гордън излязоха от автомобила и присвиха очи към небето. Цветът на слънчевия диск беше тъмнооранжев, размит от извисилия се високо, носен от вятъра прашен облак. Цветът на залеза, а не на обедното слънце. Двамата мъже бяха успели да подремнат малко преди да излетят от летището в Елингтън и сега Джак усети остра болка в очите, причинена от светлината на деня.