Тес Геритсън - Гравитация

— Момчета, три сутринта е — опита се да им се скара той. — Какво търсите тук?

— Трябва да говорим — рече Гордън.

— Да не би да ми се е повредил телефонът? Можехте поне да звъннете предварително.

— Не можем да си позволим да използваме телефон. Не и за това.

После всички влязоха вътре. Едва след като затвори вратата след себе си, Джак каза:

— Знаем какво е искал да скрие от нас Белия дом. Знаем откъде се е взела „Химера“.

Бланкеншип впери ококорен поглед в тях. От раздразнението, че го бяха събудили посред нощ не бе останала и следа. Той премести погледа си върху Гордън, сякаш да потърси потвърждение на думите на Джак.

— Онова, което разбрахме обяснява всичко — рече Гордън. — И строго секретните операции на ИИЗБА. И параноята в Белия дом. И фактът, че този организъм се държи в противоречие с всичко, с което нашите лекари са се сблъсквали в досегашната си практика.

— Какво разбрахте?

Този път Джак отговори на въпроса.

— Знаем, че в генома на „Химера“ има ДНК от човек, мишка и земноводно. Но ИИЗБА отказа да ни съобщи откъде идват останалите гени в генотипа на вируса. Отказаха да ни кажат какво всъщност е „Химера“ и откъде се е появила.

— Нали снощи ми казахте, че гадината е била изпратена в космоса като експеримент от „Океански изследвания“. И че била разновидност на Arachaeons.

— Точно това си и мислехме. Но Arachaeons са безвредни организми. Те не са способни да причинят заболяване у човека — ето защо експериментът е бил одобрен напълно от НАСА. Нещо обаче в тази разновидност на Arachaeons е било по-различно. Нещо, което „Океански изследвания“ отказаха да ни съобщят.

— Как така по-различно? Какво искате да кажете?

— Ами например откъде са били извадени тези Arachaeons. От Процепа край островите Галапагос.

Бланкеншип поклати глава.

— И каква е разликата?

— Тази разновидност Arachaeons е била открита от учените на борда на кораба „Габриела“, собственост на „Океански изследвания“. Един от тези учени, доктор Стивън Ейхърн, който също е участвал в експедицията на борда на „Габриела“ е бил взет в последния момент. Само седмица по-късно той е мъртъв. Едноместният му батискаф се заклещил на дъното на цепнатината и той се е задушил поради липса на кислород.

Бланкеншип нищо не каза, но очите му не се отделяха от Джак.

— Доктор Ейхърн е бил известен изследовател на тектити — продължи Джак. — Това са стъклоподобни парчета кристали, които се образуват при удара на метеорит в земната повърхност. Именно това е била и специалността на доктор Ейхърн. Геологията на метеорити и астероиди.

Бланкеншип продължаваше да мълчи. „Но защо не реагира? — питаше се Джак. — Не разбира ли какво означава това?“

— Компанията „Океански изследвания“ е взела доктор Ейхърн в експедицията до островите Галапагос, понеже е имала нужда от мнението на геолог — каза Джак. — Имали са нужда от потвърждение на това, което са открили на дъното на океана. Там е паднал астероид.

Лицето на Бланкеншип се изопна. Той се обърна и пое към кухнята.

Джак и Гордън го последваха.

— Ето защо Белия дом се е страхувал от „Химера“! — продължи Джак. — Знаели са откъде е дошла. Знаели са какво представлява.

Бланкеншип вдигна слушалката на телефона и набра някакъв номер. Секунда по-късно каза:

— Говори директорът на Космическия център „Джонсън“ Кенет Бланкеншип. Свържете ме моля с Джаред Профит. Да, зная колко е часът. Да, разговорът ми е от първостепенна важност, така че ако обичате, свържете ме с домашния му телефон… — Последва още няколко мига мълчание. След това той каза: — Те знаят. Не, не съм им казал аз. Разбрали са по други пътища. — Пауза. — Джак Макелъм и Гордън Оуби. Да, сър, тук са до мен, в кухнята ми. — Той подаде слушалката на Джак. — Иска да говори с теб.

Джак пое слушалката.

— Говори Джак Макелъм.

— Колко хора още знаят? — бе първото нещо, което го попита Джаред Профит.

Този въпрос подсказа на Джак колко важна и секретна бе информацията, която бяха открили.

— Нашите лекари. И няколко човека от природонаучния отдел. — Това беше неговият отговор, повече той нямаше да каже, не беше толкова глупав да назовава имена.

— Можете ли да го запазите в тайна? — попита Джаред.

— Зависи.

— От какво?

— От това дали ще се съгласите да ни съдействате. Да ни предоставите информацията, с която разполагате.

— Какво искате, доктор Макелъм?

— Пълни разкрития. Всичко, което сте научили за „Химера“. Резултатите от аутопсиите. Пълните данни от опитите ви.