Тес Геритсън - Гравитация

Но огнената следа продължи да се издига, докато се превърна в малка топлийка, забита в тъмносиньото небе.

Една ръка го потупа по гърба доста силно. Той подскочи и се извърна. Насреща му се бе ухилил до уши Марк Лукас.

— Много по-добре, Мълхоланд! Наистина, великолепен старт!

Каспър рискува още един изпълнен с ужас бърз поглед към небето. Все още нямаше експлозия.

— Но вие, предполагам, никога не сте се съмнявали, че ще успеете, нали?

Каспър преглътна тежко.

— Никога.

Последната доза.

Ема натисна буталото и бавно вкара съдържанието на спринцовката във вената си. Извади иглата и притисна парче марля на мястото й, след което сгъна ръката си в лакътя, докато махне използваната игла от спринцовката. Колко ли живот щеше да й осигури тази последна доза гонадотропин?

Тя се обърна и погледна към клетката с мишките, която бе преместила в руския модул, където бе по-светло. Самотната женска сега представляваше гърчеща се топка косми, разтърсвана от спазмите на предсмъртната агония. Въздействието на хормоните не беше вечно. Малките бебета бяха умрели тази сутрин. „До утре сутринта, помисли си Ема, аз ще бъда единственото живо същество на борда на станцията.“

Не, не единственото. Онази форма на живот, която се развиваше и растеше в нея щеше да бъде другото. Стотиците ларви щяха да се пробудят и щяха да започнат да се хранят и растат.

Тя притисна ръка в корема си, като бременна жена, която опипва плода, който расте в нея. И като истинско нейно дете онова, което беше в нея, щеше да отнесе със себе си и част от нейната ДНК. В този смисъл това бе нейната биологична рожба, макар тя да съдържаше в себе си и генетичната памет от всички предишни нейни приемници. От Кеничи Хирай. От Николай Руденко. От Дайана Естес. И сега от Ема.

Да, тя щеше да бъде последната. Нямаше да има нови приемници, нови жертви, тъй като нямаше да има спасителен отряд. Станцията вече бе една гробница и извор на зараза и бе толкова забранена и недостъпна, колкото са били някога колониите от прокажени за древните.

Ема се измъкна от руския сервизен модул и се отправи към слабо осветената част на станцията. Светлините вече едва мъждукаха и тя с мъка се ориентираше в лабиринта от коридори. С изключение на ритмичното й дишане, тази част от орбиталната станция бе потънала в мъртвешка тишина. Тя се движеше през същите въздушни молекули, които някога бяха преминавали през дробовете на онези, които вече бяха мъртви. Дори в този момент Ема усещаше тяхното присъствие, присъствието на петимата, които си бяха заминали, чуваше ехото на техните гласове, които като отслабващ пулс замираха и отстъпваха мястото си на тишината. Това бе същият въздух, през който те се бяха движили и който още носеше присъствието им.

„А съвсем скоро, помисли си тя, и моето присъствие.“

24 август

Джаред Профит бе вдигнат от сън малко след полунощ. Телефонът бе иззвънял само два пъти, което беше напълно достатъчно да го разбуди от дълбокия му сън и да накара мозъка му да заработи с пълна мощност. Той вдигна слушалката.

Гласът отсреща звучеше дрезгаво и отсечено.

— Говори генерал Грегориан. Току-що говорих с нашия контролен център в планината Шайен. Така нареченият демо старт от Невада продължава полета си по траектория, която е близка до тази на скачване с Международната космическа станция.

— Кой старт?

— На компанията „Апогей Инженеринг“.

Профит се намръщи и се опита да си спомни името. Всяка седмица в различни точки на планетата се извършваха доста внушително количество изстрелвания на ракети. Поне двадесет търговски космически компании изпробваха буустерни двигатели или извеждаха в орбита някой сателит. Дори имаше няколко старта за разпръсване на човешки останки в космическото пространство след кремация. Космическото командване във всеки един момент следеше поведението на повече от девет хиляди създадени от човека обекти в орбита около Земята.

— Би ли освежил паметта ми относно този старт в Невада?

— „Апогей“ е компания, изпробваща совалки за многократна употреба. Стартът беше вчера сутринта в седем и десет. Информирали са Федералното управление по авиация според изискването, но ние научихме едва след старта. Полетът по план представлява демонстрация на извеждането в орбита на новата им совалка. Старт, ниска земна орбита, прелитане край Международната космическа станция и завръщане на Земята. Следим полета й вече денонощие и половина и според последните корекции от маневрените двигатели, те се канят да прелетят край станцията доста по-близо, отколкото ни казаха.