Тес Геритсън - Гравитация

— Колко близо?

— Зависи от следващата им корекция на курса.

— Какво, ще поемат курс към скачване ли?

— Не, при техния модел това е невъзможно. При нас е пълната спецификация на совалката им. Това е обикновен прототип и не разполага със скачващ модул. Най-много да минат край станцията и да помахат.

— Да помахат ли? — Профит се изправи в леглото. — Да не искаш да кажеш, че в совалката има човек?

— Не, сър. Просто така се изразих. Според компанията полетът е без човешко участие. На борда има само животни, включително маймуна, но няма пилот. Освен всичко друго, нямаме данни за комуникации между совалката и контролния център.

Маймуна, мислеше си Профит. Присъствието й на борда означаваше, че не можеха с лека ръка да изключат възможността за човек. Контролните уреди на борда, датчиците, които отчитаха налягането на въздуха и количеството на издишания въглероден двуокис не можеха да направят разлика между човек и маймуна. Той се почувства леко подразнен от тази липса на информация. Още повече го подразни часът на изстрелването.

— Всъщност това едва ли е повод за тревога — продължи Грегориан. — Но вие ни помолихте да ви уведомяваме при всяко доближаване до станцията.

— Разкажете ми повече за „Апогей“ — прекъсна го Профит.

Грегориан изсумтя презрително.

— Те са дребна риба. Инженерна компания от дванадесет човека в Невада. Досега не са отбелязали кой знае какви успехи. Преди година и половина двадесет секунди след старта първият им прототип се е взривил и всичките им инвеститори са се оттеглили от тях. Дори донякъде съм учуден, че в момента совалката им все още лети. Буустерът им е конструиран по руска технология. Самата совалка е малка, максимално опростена изработка с парашутно приземяване. Капацитетът на полезния им товар е триста килограма плюс теглото на пилота.

— Смятам незабавно да отида в Невада. Трябва да се запозная по-отблизо с това.

— Сър, ние наблюдаваме всеки ход на совалката. Точно в настоящия момент мисля, че не са необходими спешни действия. Те са просто малка компания, която се опитва да привлече инвеститори. В случай че летателния обект се превърне в действителна заплаха, можем да активираме нашите бази с ракети земя — космос и да свалим птичката.

Генерал Грегориан вероятно беше прав. Фактът, че няколко фукливи каубоя се бяха организирали и бяха изстреляли ракета с маймуна на борда в космоса, не представляваше заплаха за националната сигурност. Наистина трябваше да се действа внимателно. Смъртта на Лутър Еймис бе отприщила вълна на национални протести. Определено не му беше сега времето да взривяват още един космически кораб — още повече такъв, който бе създаден от американска частна фирма.

Но толкова неща го бяха подразнили в този „Апогей“. Времето на старта. Корекциите в курса, фактът, че не можеха нито да потвърдят, нито да отрекат присъствието на пилот.

„Какво друго би било, ако не спасителна мисия?“

Той рече:

— Заминавам за Невада.

Четиридесет и пет минути по-късно той беше в личния си автомобил и излизаше на шосето. Нощта беше ясна, звездите грееха като ярки пайети върху тъмносиньото кадифе на небето. Във вселената съществуваха сигурно стотици милиарди галактики, а във всяка от тях стотици милиарди звезди. Колко от тези звезди притежаваха планетна система, и на колко от тези планети имаше живот? Панспермията, теорията, че животът съществува и е разпространен навсякъде из Вселената, вече не беше извадка от научнофантастичен роман. Идеята, че животът съществува единствено на тази бледа синя точка, в тази незначителна и забутана в единия ръкав на галактиката слънчева система сега изглеждаше също толкова абсурдна, колкото и наивното схващане на древните, че слънцето се върти около Земята. Единственото неотменно изискване за съществуването на живота бе присъствието на сложни въглеродни съединения и вода, в което и да е нейно състояние. И двете изисквания можеха да бъдат открити в изобилие във всяка точка на Вселената. Което означаваше, че животът, колкото и примитивен да бъде, може също така да се среща в изобилие и нищо не пречи на междузвездния прах, метеорити и астероиди да бъдат носители на бактерии и спори. Та нали от тези примитивни форми на живот бяха възникнали всички останали!

И какво се случваше, след като подобни бактерии и спори, носени от космическия прах, попаднат върху планета, където животът вече съществува и процъфтява?