Даниел Истърман - Последният убиец

— Питър, как умря майка ми?

Той й отговори колкото можеше по-внимателно и деликатно. Тя потъна в мълчание, но не помоли да бъде извинена и не излезе от стаята. От време на време Питър я поглеждаше и му се струваше, че сякаш вижда как в нея израства някаква нова сила, енергия на студен гняв.

В края на дългия си разказ Питър извади листа синя хартия от джоба си, разгъна го и го подаде на Ростоворовски.

— Юлиуш, ако някой може да го прочете, това си само ти. Може да се окаже нещо от изключителна важност, а може и да не е. Но това е единственото свързващо звено между групата в Съединените щати и хората, които преследвах в Техеран. И единственото, което имаме засега.

Ростоворовски кимна.

— Не мога да ти обещая много, Питър. Тук нямам истински компютър, само един малък, който използвам повече за игри. Не е в състояние да се справи с набор криптологични програми. Но ще опитам. Може и изобщо да не е кодирано. В много от ислямските талисмани се използват групи от букви, които всъщност не означават нищо, а само имат вид или звучат впечатляващо. Това също би могло да бъде нещо подобно.

— Не — възрази Рандал, — тук има нещо, Юлиуш. Ирадж Ашрафи умря, защото успя да го разчете и защото това означаваше нещо за него. А щом той можа, значи и ти трябва да можеш.

— Добре, ще опитам. Но сега е време за сън. Вие двамата сте много уморени, а и разговорът ни се проточи доста.

Питър и Фереще нямаха нужда от допълнително подканяне. Станаха и последваха Ростоворовски до двете съседни стаи на горния етаж. Пожелаха му лека нощ и го изпратиха с погледи надолу по стълбите. Фереще се обърна към Рандал.

— Имаш добър приятел, Питър. Аз му вярвам.

— А на мен вярваш ли? — попита той.

Тя се усмихна.

— Не. — И затвори вратата на стаята си.

Рандал се събуди в осем сутринта. Отдолу се дочуваше шум от пишеща машина и тракане на съдове в кухнята. Той стана и се изми, облече се и слезе долу. Във всекидневната видя Юлиуш седнал на едно бюро да чука по клавиатурата на една стара портативна „Олимпия“. Стори му се, че Юлиуш е прекарал тук цялата нощ. Старецът вдигна поглед при влизането му и каза:

— Добро утро, Питър. Фереще ни приготвя закуска. Ще хапнем и след това ще ти покажа нещо.

Още докато говореше, Фереще извика от кухнята:

— Питър, Юлиуш, закуската е готова.

Питър последва домакина. Почувства се разнежен и ободрен от миризмата на горещо кафе, палачинки и кленов сироп, която изпълваше стаята. Настаниха се около дървената маса и започнаха да се хранят. Докато закусваха, на няколко пъти хвърли поглед към стария си приятел, като се чудеше какво ли му е приготвил.

В девет часа се върнаха във всекидневната. Юлиуш стъкна огъня и хвърли нови цепеници в камината. Пламъците подскочиха, жадни и нетърпеливи. Възрастният мъж отиде до бюрото, вдигна някакви листове и се върна до дълбокото си кожено кресло край камината. Държеше и синия лист, който Рандал му беше дал нощес.

— Докато спяхте, деца — започна той, — започнах да се занимавам с това. Нямах намерение да правя нещо повече, освен да му хвърля един поглед, да добия представа. Но щом започнах, не можах да се откъсна. Просто не ме пускаше. Беше ясно, че е шифровано, но не приличаше на нито един от кодовете, с които съм се сблъсквал преди. И все пак нещо ми се струваше познато, сякаш ми е попадало и преди. Честно казано, в началото ми изглеждаше пълна бъркотия. Заглавната част е просто доста красиво калиграфско оформление на имената на пророка Мохамед, дъщеря му Фатима и нейния съпруг Али и техните двама сина Хасан и Хюсеин. В това няма нищо необикновено. Но редовете под тях нямат изобщо никакъв смисъл. Вие и двамата сте ги виждали — поредица от букви, съединени без начало и край, и всъщност няма начин текстът да бъде разделен на думи. Аз даже не можех да определя с какъв език си имам работа: арабски, персийски или може би урду или отомански турски. А може би европейски език, транскрибиран с арабски символи. Би могло да бъде всичко и същевременно нищо, за което да се хвана. И после изведнъж се сетих, че съм чел за нещо подобно някъде. Отне ми известно време да прегледам бележките си, но го намерих. Това е един стар код, датиращ от около единадесети век. Всъщност е много прост. Всеки път, когато се попадне на буква от петте свещени имена, следващата буква, но само една, е част от съобщението. След това всичко се повтаря в обратна посока. Всичко останало е боклук като станиоловите ивици, които бомбардировачите разпръскват, за да излъжат радарите. Отне ми известно време, за да отделя ценното, но ето го тук заедно с превода.