Даниел Истърман - Последният убиец

Спряха за вечеря на нос Винсънт и докато Фереще се хранеше, Рандал отиде да телефонира. Върна се след пет минути, седна и й се усмихна.

— Готово. Тук е и ще ни вземе след половин час с джипа си.

— Каза ли му какво се е случило? — попита тя, все още дъвчейки парче стек.

— Не. Той си мисли, че съм тук на почивка. Чул е за моите премеждия и знае, че се възстановявам. Мога да му се доверя. Ще му кажа като пристигнем.

„Той“ беше Юлиуш Ростоворовски, един от преподавателите на Рандал от времето на неговото обучение във Вашингтон. Ростоворовски беше вече пенсионер, но по свое време се славеше като най-добрия в специалността си. Полски бежанец, той бил първоначално вербуван да работи за ОСС в Полша към края на Втората световна война. После, като специалист по ориенталски езици, бил изпратен през 1946 година в Иран и станал един от най-ценните американски агенти в тази страна. Бил принуден да напусне Техеран след падането на Мосадек през 1953 — събитие, в чието организиране взел дейно участие. След завръщането си в Съединените щати специализирал като криптолог и по-точно персийски и арабски кодове, след което бил изпратен в Агенцията по национална сигурност. Там бързо си спечелил репутацията на човек брилянтен и в двете: разчитане и кодиране на съобщения и на фарси, и на арабски. До пенсионирането си през 1974 година се бе извисявал в екзотичната си специалност като истински титан. Рандал знаеше, че все още му изпращат материали, и често се бе чудил дали спадането на качеството в работата на американското разузнаване в Иран през последните години не се дължи на факта, че Ростоворовски вече не работи на пълен работен ден. След пенсионирането си се бе заселил на един от Хилядата острова — малко островче, първоначално закупено от него като място за почивка, с една–единствена къща, предоставяна на туристи, когато стопанинът не пребиваваше там. Жена му бе починала преди години и той живееше сам, почти като отшелник. Рандал го беше посещавал един-два пъти на островчето и възрастният мъж много му се радваше. Рандал още изпитваше страхопочитание пред майсторството му.

Приключиха вечерята и излязоха. Джипът на Ростоворовски беше вече тук. Възрастният мъж свали стъклото.

— Радвам се, че те виждам, Питър. И вас, госпожице…

— Фереще Ахмади.

— Ще ви наричам Фереще, ако ми позволите. Винаги съм харесвал това име. Питър, предлагам да оставиш колата си в гаража на Дан Уилис малко по-надолу по пътя и да се върнеш в джипа. Трябва да прекосим един доста труден леден терен до острова.

Пътят до гаража на Дан Уилис и обратно му отне четвърт час. През това време Фереще и старият мъж вече бяха станали първи приятели. Усмихнаха му се, когато се качи в джипа.

— Питър — каза Фереще, — Юлиуш току-що ми каза, че е познавал някои от моите роднини в Техеран през петдесетте години.

Рандал се засмя и се плъзна на седалката до нея. Старият Юлиуш имаше чар и не беше забравил стария си трик да внушава, че знае по нещичко за всичко и всички.

Пътят до дома на Ростоворовски беше добър, с изключение на последната отсечка, където се налагаше да се мине по замръзналите води на Сейнт Лорънс. Въпреки уверенията на поляка Рандал се чувстваше доста неспокоен, докато джипът си пробиваше път по ледената кора. Фаровете му осветяваха част от пътя — само лед, искрящ и блещукащ в подскачащия бял светлинен лъч. Рандал въобще не можеше да си представи как старецът намира пътя в тази бяла ледена пустиня.

Останаха до късно през нощта в топлия уют край буйния огън в камината. Питър разказа какво ги е довело тук. Не беше лесно да говори за ужасните дни и нощи в Техеран, за смърт и мъчения в топлата сигурност на дома на Ростоворовски. За неща, които си бе мислил, че завинаги са останали зад него. Разказваше за Фуджико и Ирадж Ашрафи, за опита да бъде убит, за бягството си и срещата с Моини, за това как бе открил седмината мъже в зуркхана и какво се бе случило там. Продължи, за да обясни каквото можеше относно Наваи и покушението срещу президента и за да опише толкова ясно, колкото бе възможно, паяжината от неясноти, разплетена само донякъде. Виждаше, че Фереще е смаяна и ужасена от разказа му, но Ростоворовски седеше, без да помръдне. Годините опит му помагаха да вникне в детайлите, да потвърди достоверността на това, което казваше Рандал. Той разказа всичко на стария мъж, включително и това, че ЦРУ се опитва да сключи сделка с иранската група.

Когато стигна до момента, в който трябваше да обясни как е намерил Фереще, той за пръв път се поколеба. Тя забеляза това и му зададе въпроса, който се бе въздържала да пита толкова дълго: