Мери Кларк - Играчът на лотария

— Той… той каза, че искал да се поразходи, а игрището е по средата на пътя и за двама ни.

Обясни ми точно как да стигна дотам.

— Защо взехте стик за голф?

Надин прехапа устната си.

— Котър често освирепяваше. Страхувах се, че ако се вбеси… И точно така стана. Когато му казах за кражбата и за парите за застраховката, той ужасно се ядоса. Вдигна ръка и се опита да ме удари. Аз се отдръпнах, вдигнах стика и… — Гласът й изтъня. После тя прошепна: — Не си спомням да съм го удряла, но после той лежеше там и знаех, че е мъртъв.

— Оставили сте стика за голф обратно в колата на Елиз Хейуърд?

— Да. Просто исках да се отърва от него.

— Защо в нейната кола?

— Знаех, че държи стикове там. Виждала съм я с тях. На излизане от минералните бани минах през паркинга.

Не само челото, но цялото лице на Скот се бе смръщило от мисли.

— Признанията ви са по-приемливи от тези на сина ви — рече той. — Съжалявам за вас, мисис Хейуърд. Щяхте да направите на Боби много по-голяма услуга, ако го бяхте оставили да си понесе заслуженото за присвояването на вноската за застраховката. Щеше да се справи. Предпочиташе да се озове в газовата камера, отколкото да позволи да бъдете арестувана за убийството на съпруга си. Сега мога да ви кажа, че признанията му не бяха убедителни.

Скот се изправи.

— Когато напечатат показанията ви и ги подпишете, ще бъдете официално обвинена в убийство. В момента сте арестувана по подозрение в убийство първа степен.

Елвира и Уили бяха отишли в полицейското управление с Надин, а сега се връщаха оттам с Боби. Отдаден на мъката си, той се беше свил в колата с опряна на скръстените си длани брадичка и с полузатворени очи. Цялото същество на Елвира преливаше от майчински инстинкти. Толкова страда, мислеше си тя, и обвинява себе си. Накрая го заговори:

— Боби, ще останеш във вилата на майка си, нали?

— Да, ако баронеса фон Шрайбер разреши. Майка ми я е ангажирала само до събота.

— Знам, че Мин ще намери къде да те настани. — Обърна се към Уили. — Мисля, че ще е добре с Боби да прекарате заедно останалата част от деня. Заведи го в гимнастическия салон или при басейна.

Стисна устни, тъй като не искаше да дава празни обещания. Но докато лимузината минаваше по Севънтийн Майл Драйв реши да каже каквото имаше:

— Боби, знам, че не си убил Котър Хейуърд, а съм също толкова сигурна и че майка ти не го е направила. Тя си мисли, че така защитава теб, точно както и ти си мислеше, че защитаваш нея. Сега искам истината. Какво стана, след като с Уили си тръгнахме снощи?

Лицето на Боби се озари от слаба надежда. Той отметна назад тъмнорусата си коса, която толкова приличаше на тази на майка му.

— С мама бяхме доста отчаяни. Тя беше сигурна, че Котър ще се замисли върху това защо не е сложила нито едно от бижутата на вечеря, ето защо смяташе, че ще е по-добре да му каже за случилото се, вместо да чака до събота. После и двамата си легнахме. Известно време я чувах да плаче, но не знаех дали трябва да отида при нея. След това съм заспал.

Погледна нервно към предната седалка, после осъзна, че Елвира беше натиснала бутона, с който се вдигаше стъклото между тях и шофьора.

— Събудих се към пет часа и надникнах при мама. Не беше в стаята си. Видях бележника й и се обадих в апартамента на Хейуърд, но никой не вдигна. Изплаших се и реших да отида там. Боях се, че е отишла да се види с него и може да й се е случило нещо. Затичах натам, но когато стигнах, забелязах полицейски коли; един служител от поддръжката ми каза какво се е случило. След това ме обзе паника. Затова се признах за виновен. Защото, ако го е направила майка ми, извършила го е заради мен.

Елвира погледна младежа. Лицето му излъчваше болка.

— Не вярвам да го е направила, Боби — успокои го тя, — затова казах на шериф Алшорн да се огледа и за други хора, които биха могли да имат причини да убият втория ти баща. Сега задачата ми е да открия кой го е сторил.

Голям кафяв плик очакваше Елвира във вилата.

В него се намираха материалите, които беше поискала от Чарли Евънс, редактора в „Ню Йорк Глоуб“ — изрезки от вестници и списания, свързани с Котър Хейуърд. Елвира почти беше забравила, че е пропуснала обяда, когато се потопи в тях, после си спомни миниатюрната кифличка от закуската и си даде сметка, че ужасното й главоболие не се дължи единствено на стреса. Позвъни на румсървиза.

Десет минути по-късно се появи усмихната сервитьорка с чаша минерална вода, кана билков чай и салата от моркови и краставици — обедното меню за деня. Елвира си представи с копнеж един хубав, сочен хамбургер, после си спомни забележката на Бара Сноу, че сестра й получила заведение „Макдоналдс“ при развода си. Усмихна се леко, като си мислеше, че в момента се чувстваше така, сякаш можеше да изяде всичките сандвичи на сестра й наведнъж.