Татяна Полякова - Нейната малка тайна

— Мъжът ми ще се върне от работа в единадесет часа и ще му се обадя…

— И какво? — изпищя Валя, едва дочакала да се затвори вратата зад гърба на медицинската сестра.

Аз свих рамене:

— Чудо на чудесата…

— И то какво! Това е Божия дарба. Нали ти казах, че Господ има планове за теб, така си е.

— Поне да знаех какви са… — разтревожих се аз.

— Ставай от леглото, ще тръгнем по стаите и ще направим проверка и с други хора.

Цял ден се мотахме из отделението. Много скоро моите съмнения отпаднаха — по някакъв начин аз научавах мислите на хората. Нещо топло обвиваше мозъка ми, а после започваше да пулсира и да избива от общата маса… Звучи глупаво, но ставаше горе-долу така.

Ние се върнахме в стаята си преди вечерната визитация и Валя се захвана да ме поучава:

— Засега си мълчи, Господ ще ти каже кога трябва да се разкриеш, а може би изобщо не бива да го правиш — още не е ясно каква е мисията ти. Само че много внимавай… да не пропуснеш момента, сърцето ми ще се пръсне, ако не видиш знака… Ти нямаш усет. Ако не бях до теб, така и нищо нямаше да разбереш…

— Слава богу, моят верен Санчо Панса е на съседното легло и ще забележи всички знаци.

— Не е ясно дали трябва да бъда до теб или не. Аз не съм имала знак.

— Ще имаш — изсумтях убедено. Разбира се, Валя си беше чисто луда, но ми харесваше, защото беше добро момиче. И бе по-добре да се глуми за Божият промисъл, вместо да си удря главата в стената.

— Трябва да тренираш — каза тя след кратък размисъл.

— Как става това?

— Знаеш ли как се учат чужди езици? Говорят с човека само на съответния език, например на английски. Нали разбираш?

— Защо ми е английски? — развеселих се аз.

— Защо се занасяш? Ако Господ беше избрал мен, аз нямаше да се зевзеча, а да се моля и да тренирам всяка минута.

Валя дори почервеня от раздразнение и аз бързешком се съгласих:

— Хайде да тренираме.

— Аз няма да разговарям с теб.

— Защо? — разстроих се.

— Защо ме вбесяваш, наистина ли не разбираш? Ти ще говориш с мен, а аз ще ти отвръщам наум и няма да ти помагам с думи. Сега схвана ли?

Идеята не ми се стори много добра, защото, току-виж, някой от лекарите забелязал, че си говоря сама и тъй и можех да си умра в лудницата, но не исках да огорчавам Валя, съгласих се и от тази вечер нататък ние започнахме да тренираме.

Много скоро това занимание ме увлече, а успехите от обучението ми се струваха направо фантастични. Ако в началото, за да доловя мислите на даден човек, трябваше да се съсредоточа, да затворя очи и да стоя в пълна тишина, то след няколко дни необходимостта от това отпадна. Възникна друг проблем: когато в стаята имаше няколко души, мислите им се преплитаха на кълбо и се заглушаваха, но и с това усложнение се справих сравнително бързо. Можех да говоря, да върша нещо, да се смея или да чета книга и едновременно с това да се вслушвам.

Дните престанаха да бъдат сиви и унили, аз посрещах утрото с оптимизъм и вече бях престанала да се присмивам на думите на Валя за знака, а само кимах мълчешком и сякаш наистина го очаквах.

Веднъж, по време на обедната почивка, ние си говорехме, т.е. говорех аз вместо двете ни, а Валя се блещеше срещу тавана и мълчеше като риба. Изведнъж на най-интересното място аз рязко прекъснах потока на нейното мълчаливо красноречие:

— Ама че лъжеш…

— Точно така! — възкликна тя и дори стана от леглото. — Как разбра?

— Не зная как! — озадачих се аз. — Зная, че лъжеш — и толкова. В смисъл че ти казваше истината и изведнъж излъга и това беше ясно — като че ли ти мислиш едно, а едновременно с това там някъде имаше някаква друга мисъл, която беше лъжа.

— Страхотно! — разсмя се Валя, плесна с ръце и дори изписка от неудържима радост. — Ами че аз го направих нарочно, за да проверя дали ще успееш да го разбереш или не.

Очевидната лудост по странен начин съжителстваше в нея заедно с хитростта и практичността.

Тренировките продължиха до деня, в който изписаха Валя от болницата. Аз не криех, че това събитие изобщо не ме радваше и изразих надеждата, че ние непременно ще се срещнем, стига само да изляза от въпросното лечебно заведение. Но Валя решително отсече:

— Не! Аз изпълних всичко, с което Бог ме беше натоварил. Сега ти трябва да бъдеш сама.

— Ти какво, да не би да си получила телеграма от небесата? — ядосах се аз.

— Сънувах сън. Пророчески. Вчера мислих за теб и за мен и, разбира се, за това какво ще стане с нас, а през нощта сънувах сън. Стоим си ние в полето — аз и ти, — а пред нас има два пътя. Ти тръгна по единия, а аз уж те последвах, но изведнъж един глас ми каза: „Ти не си натам…“ В крайна сметка ти тръгна наляво, а аз — надясно.