Майкъл Конъли - Деветте дракона

Когато се върна в рубката, вътре все още нямаше никой. Знаеше, че в трюма при дъщеря му е останал поне още един. Той извади пълнителите на двете оръжия и преброи общо единайсет патрона.

После пъхна пистолетите под пояса си и се спусна по стълбата като пожарникар, обвивайки крака около вертикалните стълбове. Когато стигна долу, Бош се претърколи настрани, като извади оръжията си, очаквайки да открият огън срещу него. Ала не се случи нищо.

Зрението му се приспособи към сумрака и Хари видя, че се намира в помещение с празни койки, от което се излизаше в главен коридор, минаващ по цялата дължина на корпуса. Единствената светлина идваше от отворения люк на носа. До там имаше шест помещения, по три от всяка страна. Вратата на последното отляво зееше. Бош се изправи на крака и пъхна единия пистолет под пояса си, за да има свободна ръка. След това тръгна напред, стиснал второто оръжие и готов за стрелба.

Вратата на всяко помещение имаше по четири заключващи механизма. Стрелки, нарисувани върху ръждивата стомана, показваха накъде се завърта всяка ръчка. Хари започна да проверява складовете един по един. Всички бяха празни и очевидно не бяха използвани наскоро за съхранение на риба. Със стоманени стени и без прозорци, по пода им се въргаляха опаковки от корнфлейкс и други храни и празни петлитрови бутилки от вода. Дървени сандъци бяха препълнени с други боклуци. На куки на стените висяха рибарски мрежи, превърнати в хамаци. Носеше се отвратителна смрад, която нямаше нищо общо с улова, някога пренасян от този кораб. С него бяха превозвали човешки товар.

Най-много го смущаваха кутиите от корнфлейкс. Всички бяха една и съща марка и от предната страна се усмихваше нарисувана панда, изправена на ръба на купичка с цяло съкровище от оризови късчета, обсипани с искрящи кристалчета захар. Корнфлейкс на деца.

Накрая стигна до отвореното помещение. Той приклекна ниско и рязко влезе вътре.

И там нямаше никого.

Само че този склад изглеждаше различно. Нямаше боклук. На кука от тавана висеше крушка, свързана с акумулатор. В един от сандъците имаше запечатани кутии корнфлейкс, пакетчета нудълс и петлитрови бутилки вода. Бош потърси някакви признаци, че са държали там дъщеря му, ала не откри нищо.

Детективът чу пантите на вратата зад него високо да простенват. Той се обърна в същия миг, в който вратата се затръшна. Ключалката в горния десен ъгъл се завъртя в заключено положение. Вътрешните ръчки липсваха. Бяха го заключили. Хари извади втория пистолет и насочи двете оръжия към вратата, очаквайки следващата ключалка да се завърти.

Беше долната дясна. В момента, в който я видя да помръдва, Бош се прицели и неколкократно стреля във вратата. Куршумите пронизаха отслабения от ръжда метал. Навън някой извика от изненада или болка и от коридора се разнесе тежкото тупване на строполяващо се на пода тяло.

Той отиде при вратата и се опита да завърти лоста на горната дясна ключалка с ръка, но той се оказа прекалено малък и се изплъзваше от пръстите му. Отчаян, Хари отстъпи крачка назад и блъсна вратата с рамо, надявайки се да разбие ключалката. Механизмът обаче не поддаде и му стана ясно, че няма смисъл повече да опитва.

Беше в капан.

Бош отново се приближи до вратата и се заслуша с приведена настрани глава. Чуваха се само корабните двигатели. Той силно удари с ръкохватката на единия пистолет по метала.

— Мади! Тук ли си, Мади?

Не получи отговор. Удари отново, този път още по силно.

— Дай ми знак, миличка. Ако си тук, издай някакъв звук!

Пак същият резултат. Той извади джиесема си и го отвори, за да позвъни на Сун, но установи, че няма сигнал. Въпреки това опита — безуспешно. Намираше се в метално помещение и от телефона му нямаше никаква полза.

Хари се обърна, за пореден път удари по вратата и извика името на дъщеря си.

Никакъв отговор. Съкрушен, той опря потното си чело в ръждивата врата. Бяха го заключили в метална кутия и той започваше да си мисли, че дъщеря му изобщо не е на кораба. Беше се провалил. И бе получил каквото заслужаваше.

Физическа болка прониза гърдите му, не по-слаба от болката в ума му. Остра, дълбока и безмилостна.

Задъха се и се облегна с гръб на вратата. Разкопча още едно копче на ризата си и се плъзна надолу по ръждивия метал, докато седна на пода с високо вдигнати колене. Намираше се на също толкова клаустрофобично място, колкото и тунелите, в които някога бе пълзял. Акумулаторът се изтощаваше и складът скоро щеше да потъне в мрак. Обзе го отчаяние. Беше предал дъщеря си. Напълно се беше провалил.