Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Вземи ги. Когато намериш дъщеря си, потегли веднага. Не се безпокой за мен.

Хари поклати глава и извади телефона си.

— Ще отидем някъде наблизо, където ще сме в безопасност, и ще ти позвъня. Ще те чакаме.

— Успех, Хари — кимна китаецът, обърна се и се отдалечи.

— Успех и на теб — отвърна Бош.

Той опря гръб на предната стена на склада и се приготви за чакане. Нямаше представа как Сун ще намери лодка, ала вярваше, че бодигардът ще изпълни задачата си и ще отвлече вниманието, за да му даде възможност да действа.

Освен това се замисли дали най-после да не се обади в хонконгската полиция, след като вече е открил Маделин, но бързо се отказа. Полицейското присъствие нямаше да гарантира нейната безопасност. Щеше да се придържа към първоначалния план.

Хари се обърна да надникне иззад ъгъла на склада и да провери какво става на кораба, когато видя приближаваща се от юг кола. Забеляза познатата предна решетка на мерцедес. Бял.

Той се плъзна надолу по стената и приклекна. Мрежите, провесени да съхнат на такелажа на две корабчета между него и движещия се автомобил, му осигуряваха известно прикритие. Мерцедесът намали скоростта и зави по кей 7, после продължи по моста към кораба с крана. Беше колата, която бяха проследили от Златния бряг. Зърна шофьора и позна в него същия мъж, който по-рано го бе погледнал.

Бош бързо анализира ситуацията и заключи, че онзи зад волана е човекът, чийто телефонен номер е съхранил Пън в списъка с контактите на дъщеря му. Той беше пратил жената с детето — навярно негови съпруга и син — в „Джио“ като примамка, за да може да идентифицира автора на есемесите. Подплашен от последното съобщение на Сун, той ги бе откарал вкъщи или на друго безопасно място и сега идваше на кей 7, където държаха дъщерята на Хари.

Имаше прекалено много неизвестности, за да навърже всичко в логична последователност, ала детективът смяташе, че е на вярна следа и че ще се случи нещо, което не съответства на първоначалните намерения на мъжа с мерцедеса. Онзи щеше да се отклони от плана си. Да ускори нещата, да премести стоката или нещо по-лошо — да се избави от нея.

Мерцедесът спря пред кораба с крана. Шофьорът изскочи навън и бързо се качи по трапа. Без да спира той извика нещо на човека в кабината и продължи към рубката.

В първия момент не последва реакция. После Бош видя часовия да излиза от кабината и да се спуска на платформата. Когато стъпи на палубата, той последва мъжа с мерцедеса в рубката.

Току-що бяха допуснали стратегическа грешка, която даваше на детектива мимолетно предимство. Това беше неговият шанс да мине по моста незабелязано. Той извади джиесема си и набра номера на Сун. След няколко иззвънявания се включи гласовата поща.

— Сун, къде си? Оня с мерцедеса е тука и оставиха кораба без охрана. Зарежи лодката — върни се тук и приготви колата. Тръгвам.

Хари прибра телефона и се изправи. За последен път огледа кораба с крана, тичешком напусна прикритието си, пресече кея и се втурна по моста. Държеше пистолета в две ръце, готов за стрелба.

Камарите празни сандъци на моста осигуриха известно прикритие на Бош, но последните двайсет метра до трапа бяха открити. Той се затича още по-бързо, взе разстоянието и приклекна зад оставения със запален двигател мерцедес. Детективът долови характерния звук и миризма на дизел. Когато надникни над багажника, Хари не забеляза никаква реакция на действията си. Той изскочи иззад колата, бързо и тихо се качи по трапа и продължи по палубата между почти двуметровите капаци на трюмовете. Когато наближи рубката, забави ход и се притисна към стената до вратата.

Успокои дишането си и се заслуша. Освен буботещите двигатели се чуваше само вятърът, който си играеше с такелажа на пристаналите кораби. Детективът се обърна и надникна през квадратното прозорче на вратата. Не видя никого вътре. Той натисна бравата, тихо отвори вратата и влезе.

Зад руля лъщяха пулт за управление, два радарни екрана, дросел и голям компас. До задната стена имаше маса и две вградени една над друга койки със завеси.

На пода вляво Хари видя отворен капак със стълба, водеща надолу към корпуса. Той се приближи и приклекна до отвора. Отвътре долитаха гласове, но се говореше на китайски. Опита се да ги различи и да преброи колко души са долу, само че ехото в трюма правеше тази задача неизпълнима. Знаеше, че на борда има поне трима мъже. Не чуваше гласа на дъщеря си, ала беше убеден, че е там.