Лау най-после вдигна очи и видя настойчивия поглед на детектива.
— Какво става?
Хари постави ръка на рамото му и го насочи към стълбището.
— Хайде да слезем в дневната и да поговорим, Хенри. Мисля, че можете да ни кажете много неща.
Чакаха Юджийн Лам в уличката зад „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Между редица кофи за смет и камари кашони имаше малък служебен паркинг. Беше четвъртък, два дни след срещата с Хенри Лау, когато следствието доби ново развитие. През това време бяха събирали и проверявали улики и бяха разработили стратегия. Освен това Бош успя да запише дъщеря си в училището в подножието на хълма. Тази сутрин Мади за пръв път имаше часове.
Смятаха, че убиецът е Юджийн Лам. Той беше и по-мекушавият от двамата заподозрени. Първо щяха да задържат него, а след това и Робърт Ли. Детективите бяха готови и Бош оглеждаше паркинга, сигурен, че случаят с убийството на Джон Ли ще бъде разрешен до края на деня.
— Ето го. — Чу посочи към входа на уличката. Колата на Лам тъкмо завиваше към тях.
Отведоха го в първата стая за разпити и го оставиха да се поизмъчи. Времето винаги работеше в полза на разпитващия, никога на заподозрения. В сектор „Грабежи и убийства“ го наричаха „подправяне на печеното“. Известно време оставяш заподозрения в марината. Това го правеше по-мек. По-Чин Чан представляваше изключение от правилото. Не беше изрекъл нито дума, проявявайки желязната твърдост на невинния — нещо, с което Лам не можеше да се похвали.
Един час по-късно, след като се консултира с окръжната прокуратура, Бош влезе в стаята. Носеше кашон с доказателствения материал по делото. Той седна срещу Лам. Заподозреният го гледаше уплашено. Винаги реагираха така след известен период на изолация. Този един-единствен час навън се равняваше на цяла вечност вътре. Детективът остави кашона на пода и скръсти ръце върху масата.
— Тук съм, за да ти обясня положението, Юджийн — започна той, — затова внимателно слушай какво ще ти кажа. Предстои ти да направиш сериозен избор. Сигурното е, че отиваш в затвора. В това няма абсолютно никакво съмнение. Обаче през следващите няколко минути трябва да решиш колко време ще лежиш вътре. Може да останеш там до дълбока старост или пък докато ти забият иглата в ръката и те умъртвят като куче…
— А може и да си дадеш шанс някой ден да ти върнат свободата. Ти си съвсем млад, Юджийн. Надявам се да вземеш правилното решение.
Бош млъкна и зачака, ала Лам не реагира.
— Малко е странно. Отдавна върша тая работа и съм седял на тая маса срещу много убийци. Не мога да кажа, че всички са били лоши или зли. Някои имаха свои основания, други бяха манипулирани. Бяха подведени.
Лам дръзко поклати глава.
— Казах ви бе, хора, искам адвокат. Знам си правата. Не можете да ме разпитвате, след като поискам адвокат.
Детективът кимна.
— Да, за това си прав, Юджийн. Абсолютно прав. Щом се позовеш на правата си, не можем да те разпитваме. Забранено е. Но виждаш ли, тъкмо затова аз не те питам за нищо. Просто ти казвам какво ще се случи. Казвам ти, че ти предстои да вземеш решение. Мълчанието определено е изход. Но ако избереш него, никога повече няма да видиш свободния свят.
Лам отново поклати глава и заби поглед в масата.
— Оставете ме на мира, моля Ви!
— Може би ще ти е от полза да обобщя нещата и да ти дам по-ясна представа за положението, в което се намираш. Разбираш ли, аз съм готов да си сваля картите пред тебе. Ще ти ги покажа и знаеш ли защо? Защото имам кент флош роял. Играеш покер, нали? Наясно си, че срещу такива карти нищо не можеш да направиш. Ето защо съм тук. Заради кентата.
Бош отново направи пауза. Виждаше любопитството в очите на арестанта. Не можеше да не се пита какви доказателства имат срещу него.
— Известно ни е, че ти си свършил мръсната работа, Юджийн. Отишъл си в оня магазин и хладнокръвно си разстрелял господин Ли. Но сме съвсем сигурни, че идеята не е била твоя. Робърт те е пратил да убиеш баща му. И именно него искаме да спипаме. В другата стая чака прокурор, който е готов да сключи сделка с тебе — петнайсет до живот, ако ни дадеш Робърт. Ще излежиш петнайсет, това е сигурно, но после ще имаш шанс да излезеш на свобода. Ако убедиш комисията по предсрочно освобождаване, че си само жертва, че те е манипулирала властна личност, ще те пуснат… Напълно възможно е. Но ако тръгнеш по другия път, хвърляш зар. И изгубиш ли, с теб е свършено. Ще умреш в затвора след петдесет години, и то ако съдебните заседатели не решат да забият иглата в ръката ти преди това.
Читать дальше