Майкъл Конъли - Петата поправка

От всички дела печелех по четири-пет бона, обаче през този период от професионалния ми живот наблягах на количеството за сметка на качеството. В момента имах стотина клиенти с просрочени ипотеки. Дъщеря ми спокойно можеше да се готви за УЮК. По дяволите, можеше да направи там даже магистратура.

Някои смятаха, че проблемът отчасти се дължи на мен, че аз само помагам на мошениците да изиграят системата и в същото време забавям процеса на икономическо възстановяване. Имах такива клиенти, естествено. Според мен обаче повечето от тях бяха многократни жертви. Първо ги примамваха да се съгласят на ипотека, подхвърляйки им за стръв американската мечта да притежаваш дом, въпреки недостатъчните им трудови доходи.

И после пак ги изиграваха, когато балонът се спукваше и безскрупулните кредитори жестоко ги прегазваха при обявяването на ипотеката за просрочена. Опростеното калифорнийско законодателство по въпроса не дава абсолютно никакви шансове на повечето от тези някога горди домопритежатели. Банката дори не се нуждае от съдебно решение, за да отнеме нечий дом. Великите финансови умове смятат, че така и трябва да бъде. Просто давай напред. Колкото по-скоро кризата удари дъното, толкова по-скоро ще започне възстановяването. Кажете го на госпожа Пеня, смятам пък аз.

Има една теория, че всичко това е заговор на водещите банки в страната да подкопаят устоите на имущественото право, да саботират съдебната система и да създадат вечно функционираща индустрия с просрочени ипотеки, която да им позволи да печелят и от двете страни на процеса. Не че се връзвам, обаче по време на краткото си практикуване в тази област бях видял достатъчно хищнически и неетични действия от страна на тъй наречените „законни бизнесмени“, така че доброто старо наказателно право вече ми липсваше.

Рохас чакаше до линкълна госпожа Пеня да се върне с парите. Погледнах си часовника и забелязах, че закъсняваме за следващата ми среща — просрочена ипотека на фирма в Комптън. Опитвах се да групирам консултациите с новите си клиенти географски, за да пестя време, гориво и амортизиране на колата. Днес работех в южните райони. Утре щях да съм в източната част на Лос Анджелис. Два дни седмично прекарвах на колела в събиране на нови клиенти. През останалото време работех по делата.

— Хайде, госпожо Пеня, трябва да побързаме — въздъхнах.

Реших да използвам момента и да се обадя на Лорна. Преди три месеца бях започнал да блокирам изписването на телефонния си номер при обаждане. Никога не го бях правил, когато практикувах наказателно право, но в моя нов свят на просрочени ипотеки не исках хората да имат личния ми номер. И това се отнасяше както за клиентите ми, така и за адвокатите на кредитора.

— Адвокатска кантора „Майкъл Холър и сие“ — каза Лорна. — С какво мо…

— Аз съм. Какво има?

— Мики, трябва веднага да отидеш във Ваннайския участък — заяви тя.

Ваннайският участък на Лосанджелиското полицейско управление покрива долината Сан Фернандо, разположена в северната част на града.

— Днес съм в южните райони. Какво става?

— Лиза Трамъл е там.

Лиза Трамъл беше моя клиентка. Всъщност първата ми клиентка с просрочена ипотека. Бях й помогнал да запази дома си цели осем месеца и бях сигурен, че мога да протакам поне още една година, преди да хвърлим бомбата с банкрута. Тя обаче се измъчваше от разочарованията и несправедливостите в живота си и не можех да я успокоя и контролирам. Започна да протестира пред банката с лозунг, заклеймяващ нейните измами и безсърдечност. Докато банката не извади временна ограничителна заповед срещу нея.

— Ограничителната заповед ли е нарушила? Арестували ли са я?

— Арестували са я за убийство, Мики.

Изобщо не го бях очаквал.

— За убийство ли? Кой е пострадалият?

— Каза, че я обвинявали в убийството на Мичъл Бондюрант.

Това ме изуми още повече. Погледнах през прозореца и видях, че госпожа Пеня излиза от къщата си. Носеше пачка банкноти.

— Добре, отложи останалите ми срещи за днес. И кажи на Сиско да тръгва за Ван Найс. Ще се срещнем там.

— Дадено. Искаш ли Бълокс да поеме следобедните ти срещи?

Бълокс беше новата ми сътрудничка. Дженифър Аронсън от Югозападния юридически колеж, който се помещаваше в някогашната сграда на универсалния магазин „Бълокс“ на Уилшир Булевард.

— Не, не искам да ги поема, просто ги отложи. И виж, мисля, че папката на Трамъл е при мен, но списъкът с контактите й е в теб. Намери сестра й. Лиза има дете, момче. То сигурно е на училище и някой ще трябва да го вземе, ако тя не може.