Катрин Невил - Магическият кръг

Каиафа дълбоко в сърцето си знаеше, че трябва да зададе допълнителни въпроси. Но тъй като един предател може да разбере друг предател, Каиафа предчувстваше, че по някакъв начин познава този човек.

Прислужникът го загърна с лъскав зелен халат и последван от охраната, той тръгна по застлания с каменни плочи коридор към стаята, където посетителят го чакаше. Каиафа усещаше, че предстои съдбовен момент. Неговият час бе настъпил.

Когато по-късно по време на разпита при римляните, а и в синедриона, го питаха за случилото се тази нощ, той си спомни твърде малко: събудиха го посред нощ, вървя дълго по коридора с усещането за някаква обреченост, което той, естествено, премълча, защото чувствата му си бяха негова работа. Срещата му с непознатия остана съвсем смътно в съзнанието му, все едно бе пил преди това силна напитка.

Пък и защо трябваше да си го спомня, след като се видяха за няколко минути, и то само тогава? Хората от охраната свършиха останалото — платиха му трийсет сребърника за услугата. Защо Каиафа да помни името му дни след това? Човекът май беше от Дар-ес-Кериот, но не беше сигурен и в това. В перспективата на човешката история какво значение имаше? Важен беше единствено моментът.

Две хиляди години по-късно имената и на двамата щяха да бъдат като неизличими петна върху сложната тъкан на човешката история и никой нямаше да помни обстоятелствата.

Тиберий Клавдий Нерон Цезар бе надарен да вижда и нощем.

Сега, застанал в непрогледния мрак на нощта, можеше да различи ясните очертания на вените по силните си ръце, опрени в парапета. Големите му тъмни очи се взираха в морето отпред. Различаваше белите гребени на вълните, понесли се към залива на Неапол, чиято брегова линия се губеше в мастиления мрак.

От дете виждаше в тъмното и така успя да помогне на майка си при бягството й — през ливади и планини, през пламъците на горския пожар, опърлил жестоко косата й, — докато се опитваше да се спаси от войниците на Гай Октавиан, изпратени да я заловят, за да може той да я прелъсти. После Октавиан стана Август и първи император на Рим. Майка му се разведе с бащата на Тиберий — квестор 14 14 Най-ниската избираема длъжност във висшата администрация по време на Римската република, в чиито задължения влиза контрол над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. — Б.пр. и командир на завоювалата толкова важни победи Александрийска флота на Юлий Цезар, и след време стана първата императрица на Рим.

Ливия беше забележителна жена. Важна фигура в подкрепа на pax romana 15 15 Дълъг период на относителен мир в Римската империя 27 г. пр. Хр. — 180 г. сл. Хр., по време на който са провеждани минимални нашествия. — Б.пр. , уважавана от девиците весталки и смятана за истинско съкровище от почти всеки в империята. Ирод Антипа дори построи град, който нарече с нейното име в Галилея, и бяха направени няколко предложения да бъде обожествена, както бе постановил Август.

В крайна сметка Ливия почина, но благодарение на нея Тиберий беше император — за да изпълни амбициите на сина си, тя отрови всички законни наследници, стоящи на пътя му към трона. Както гласяха някои слухове, сред отровените от нея бил дори божественият Август. По-вярно би било да кажем, че амбицията бе нейна. В този час на нощта Тиберий се питаше дали Ливия, където и да беше сега, също виждаше в мрака.

Спомняше си как по това време миналата година стоя почти цяла нощ на същото място в очакване да види запалените по негова заповед огньове на Везувий — знак, че Сеян е убит в Рим.

Лицето му се разтегна в горчива усмивка — в сърцето му цареше безкрайна омраза към онзи, който претендираше да е негов единствен и най-добър приятел. Същият този човек го беше предал, както и всички останали.

Сякаш хиляда години бяха минали от времето, когато бе стоял пред един друг парапет по време на първото си самоналожено изгнание на Родос, където бе избягал от разпасаната си съпруга — Юлия, дъщеря на Август, заради която се разведе със скъпата си Випсания. Същата седмица Август прогони Юлия от дома си и писа на зет си с молба да се върне в Рим, пак тогава се появи и знамение: орел — птица, която никой не беше виждал до този момент на Родос — кацна на покрива на неговия дом. Тогава астрологът Тарсилий съвсем правилно предрече на Тиберий, че пътят му към трона ще бъде успешен.

Тиберий вярваше, че съдбата управлява света, вярваше в знаците, които тя изпраща чрез астрологията, предзнаменованията или традиционните гадания. И тъй като съдбата ни е предварително начертана, загуба на време е да отправяме молби към боговете, да търсим тяхното благоволение чрез жертвоприношения или със строежа на скъпи храмове и паметници.