Катрин Невил - Магическият кръг

Когато извади ръце от кутията, въздухът наоколо — над терасата, градините и лозята — се изпълни със завладяващия аромат на нард 13 13 Рядко срещано нискостеблено растение със силен аромат, от което се смята, че се е приготвяло скъпоценното ароматно миро. — Б.пр. . Мирото, както всички знаеха, бе невероятно скъпо. Шепа рубини и злато биха стрували по-малко.

Един по един присъстващите започнаха да осъзнават какво ще се случи. Симон бутна храната пред себе си и скочи, Иаков и Иоан Заведееви понечиха да я спрат. Иуда също стана… Но беше късно.

Иосиф държеше кутията и следеше с изумление как Мириам, чието лице придоби неземна красота на слабата светлина, остави течността да се излее от шепите й върху главата на Учителя, откъдето се спусна по лицето и врата му, а оттам и по дрехата: това беше традиционният ритуал на помазването на цар. Сетне тя коленичи пред Учителя. Поиска с жест от Иосиф да приближи кутията, развърза сандалите на Учителя, взе нови две шепи от скъпоценната течност и поля с нея босите му крака. В знак на пълно покорство и обожание тя преметна отпред сплетените си в две дебели плитки копринени коси и обърса с тях краката на мъжа пред нея.

Иосиф и всички останали седяха вцепенени от изненада пред необикновената и плашеща имитация на вековния и уважаван от всички ритуал на помазването. Само че сега бе проведен пред тях без присъствието на висшия свещеник и на неподходящо обикновена територия. На всичкото отгоре — от жена!

Иуда се съвзе пръв и изрази онова, което всички мислеха в момента:

— Можехме да продадем мирото и да раздадем парите на бедните — възкликна той, потресен от факта на разхищение на такова голямо състояние. Лицето му бе помръкнало от гняв.

Иосиф извърна въпросителен поглед към Учителя.

Очите на Учителя, които просветваха в тъмнозелено, не слизаха от Мириам, а тя бе все още на колене, съвсем близо до краката на Иосиф. Гледаше я така, сякаш я виждаше за последен път и искаше образът й да се запечата в съзнанието му.

— Защо си толкова загрижен за бедните, Иуда? — запита Учителя, без да вдига очи от жената пред него. — Бедни винаги ще има, но мен няма да ме имате.

За кой ли път през този ден студени тръпки полазиха по гърба на Иосиф. Стиснал кутията, той седеше безпомощен. Сякаш прочел мислите му, Учителя се обърна към него.

— Мириам ще ти обясни по-късно онова, което трябва да знаеш — рече той тихичко. Дори устните му едва помръдваха. — Засега искам само да ми намериш някакво ездитно животно, с което да отида до Иерусалим следващата неделя.

— Умолявам те да не продължаваш в тази погрешна посока — разтревожено прошепна в отговор Иосиф. — Опасно е… А и не е само това. Грехота е. Ти оскверни пророчеството. Колкото и да обичам Мириам, трябва да ти кажа, че не знам някой цар на Юдея да е бил помазан на неосветена земя, и то от ръката на жена!

— Не съм тук, за да стана цар на Юдея, обични ми Иосифе. Моето царство е другаде и както правилно забеляза, помазването ми е различно. Ала имам друга молба към теб, приятелю. До края на вечерята на Пасха много хора ще искат да ме намерят. Опасно е да разкриваме къде ще се съберем за вечерята на празника. Ще трябва всички да отидете вечерта в Храма и там, недалеч от пазара, ще видиш човек, който носи делва с вода. Тръгнете след него.

— Само това ли ще поръчаш? Да отидем на някакво място и да последваме някакъв непознат? — попита Иосиф.

— Вървете след човека с делвата — повтори лаконично Учителя — и всичко ще стане така, както трябва да стане.

Беше малко след полунощ. Каиафа никога нямаше да забрави силното чукане по вратата му, което го събуди, и той се размърда под завивките, чудейки се кой може да бъде в този късен час. Обзе го усещане, което му се стори познато, макар да не можеше да се сети откога. Студени тръпки полазиха по гърба му. Знаеше, че нещо опасно и вълнуващо ще се случи. Без да може да го назове, той го очакваше от много време.

Охраната на Храма, която пазеше двореца на свещеника и лично него, стоеше пред вратата му, за да съобщи, че някакъв мъж стои пред портите на двореца — тук, в охраняваната част на града, посред нощ, много след вечерния час, наложен от римляните, — той иска да се види с него. Мургав, хубав мъж, здрав и силен, с набраздено от бръчки лице, който отказва да говори с когото и да било друг, освен със свещеника Каиафа по много личен и спешен въпрос. Не носеше препоръки, нямаше определена среща, нито обяснение за посещението си. Охраната на Храма знаеше, че е тяхно задължение да арестуват и разпитат човека или да го накарат да си тръгне. Въпреки всичко не се бяха решили да го направят.