Катрин Невил - Магическият кръг

Учителя щеше да пристигне от Галилея в четвъртък и за този ден се готвеше официална вечеря, а за следващата вечер в петък — друга по-лека, когато, според отговора на Марта, Учителя щял да направи важно съобщение. Тъй като при последното си посещение при тях той бе върнал към живот главата на семейството, Иосиф, в пристъп на черен хумор, се попита каква ли ще е следващата му стъпка.

В петък сутринта Иосиф пое към Витания, на няколко километра от Гетсиман. Когато наближи къщата, пред очите му изникна облечена в бяло фигура, която се спускаше надолу по хълма с широко разперени ръце. Беше Учителя, но нещо в него му се видя променено. Както обикновено, беше заобиколен от многолюдна тълпа, предимно жени — всичките бяха с бели одежди и с ръце, пълни с цветя. Пееха необикновена, но завладяваща мелодия.

Иосиф остана безмълвен в каруцата си. Когато Учителя го доближи и се вгледа в очите му, се усмихна. Полите на бялата дреха, която от време на време обвиваше крайниците му като морска вълна, се вееха свободно. Напомни на Иосиф за част от секундата за времето, когато беше малко момче.

— Скъпи ми Иосифе — обърна се младият мъж към него, улови го за ръката и го накара да слезе от каруцата. — Как жадувах да те видя!

Сетне, наместо да го прегърне, прокара длани по ръцете на своя приятел, по раменете, прокара ги дори по лицето му, сякаш се запознаваше с животно или се опитваше да си припомни чертите му, за да го извае по-късно. Иосиф не знаеше какво да мисли. Усети особено затопляне под кожата, та чак до костите. Неволно се отдръпна смутен.

Пеещите, които се трупаха около тях, взеха да дразнят Иосиф, който, като не видя сред тях нито едно познато лице, поиска да се отдели с Учителя, за да поговорят. Сякаш отгатнал мислите му, Учителя попита:

— Ще останеш ли с мен, Иосифе?

— Имаш предвид за вечеря, тази вечер? — поинтересува се Иосиф. — Да, уговорих се вече с Марта. Ще бъда тук колкото искаш, но наистина трябва да поговорим.

— Питах, ще останеш ли с мен? — повтори Учителя, а тонът, с който го изрече, беше непознат на Иосиф.

— Дали ще остана? Ами да, колкото кажеш. Знаеш, че винаги ще бъда с теб. Тъкмо затова искам да…

— Ще останеш ли с мен, Иосифе? — попита отново Учителя, сякаш правеше упражнение за укрепване на паметта. Продължаваше да се усмихва, но сякаш мислите му бяха някъде много далеч. Тръпки полазиха по гърба на Иосиф.

— Нека влезем вътре — предложи той. — Не сме се виждали от толкова време. Трябва да поговорим насаме.

И като разбута множеството, поведе Учителя нагоре по пътеката към къщата. Щеше да изпрати някой да се погрижи за конете. Много скоро стигнаха до портата към просторната, но вече рушаща се каменна сграда.

Иосиф прекрачи прага на засенчения вътрешен двор, в чийто център се виждаше малък басейн, и улови ръката на своя спътник. За миг вниманието му се насочи към прохладната материя на ръкава му — новата бяла дреха, за която Никодим, а и неколцина други бяха споменали. Иосиф отдавна търгуваше с вносни стоки и пръстите бързо и лесно различаваха качеството на платовете. Този тук не бе произведен в Галилея — не беше добрата, но с поносима цена материя, изградила състоянието на неговите приятели от Магдала, а и на много други техни съграждани. Това беше далеч по-скъпо платно от Северен Египет. За някои то бе направо скъпоценно, защото бе известно, че се изработва по таен начин, подобно на този на китайската коприна. Дори в Рим бе забранено одежди от него да се носят от хора, които не принадлежат на императорското семейство. Как ли бе успял Учителя да се сдобие с подобно богатство? И което бе по-странно, защо, след като проповядваше отказване от светските богатства, той го бе задържал, наместо да го продаде и да раздаде парите на бедните — нещо, което той имаше обичай да прави и с далеч по-прости подаръци?

Видяха Марта, по-възрастната от сестрите, покрила сплетената си коса с лек шал, с обсипано с капчици пот лице, да се суети със слугите около пещта.

— Подготвям истинско угощение днес — гордо заяви тя, когато двамата мъже пристъпиха напред да я прегърнат, като внимаваха да не блъснат отрупания с храна поднос на някой от слугите. — Кисната във вино риба — обясняваше тя, — питки, сосове, пиле, печено агне и пресни пролетни зеленчуци с подправки, току-що набрани от градината. Готвя вече няколко дни! Тъй като Учителя, както обикновено, е поканил и последователите си, се наложи да приготвя много повече храна от предвиденото. Макар Пасха да е следващата седмица, пиршеството ще е лептата на благодарност от нашето семейство не само за благополучното ти завръщане, Иосифе, но и за чудото, което Учителя сътвори за нас преди три месеца. Сигурна съм, че си чул за възкресяването на младия Лазар.