Саймън Бекет - Убийства в Манхам

— Можете да ни кажете още много неща, стига да искате.

Начинът, по който се опитваше да ме манипулира, започна да ме ядосва.

— Вече разговаряхме на тази тема. Направих това, за което ме помолихте.

Макензи очевидно преценяваше нещо. Присви очи към слънцето.

— Ситуацията се промени — започна той, явно взел решение. — Още една жена е изчезнала. Може би я познавате. Лин Меткаф.

Името й ми подейства като удар. Спомних си, че предишната вечер я видях пред аптеката. Спомних си, че изглеждаше щастлива.

— Сутринта е излязла да потича и не се е прибрала — безмилостно продължи Макензи. — Може де е фалшива тревога, но засега мисля, че не е. И ако се окаже, че наистина е така и извършителят е същият, то работата ще стане дебела. Защото или Лин Меткаф вече е мъртва, или е отвлечена някъде. И като знам какво се е случило със Сали Палмър, не бих пожелал на никого да го изпита.

За малко да го попитам защо ми разказва всичко това, но още преди да съм задал въпроса, вече знаех какво ще ми отговори. От една страна, ме притискаше, за да им сътруднича, а, от друга, Макензи просто се държеше като истински полицай. Поради факта, че бях съобщил за изчезването на Сали Палмър, не бях сред основните заподозрени, но сега, когато имаше втора жертва, вече никой не бе извън подозрение. Никой не можеше да остане настрана.

Включително и аз.

Макензи ме наблюдаваше, за да види как ще реагирам. Лицето му бе каменно.

— Ще ви се обадя. И сигурен съм, доктор Хънтър, не е необходимо да ви напомням да не споделяте с никого. Знам, че добре умеете да пазите тайни.

С тези думи той се обърна и си тръгна. Черната му сянка го следваше по петите като куче.

Ако Макензи сериозно е искал да ме предупреди да не говоря за изчезването на Лин Меткаф, то не си е струвало да го прави. В малко селце като Манхам такива събития не могат да останат в тайна за дълго. Когато се върнах от фермата, мълвата вече се беше разнесла. Хората бяха чули новината почти по същото време, когато бе станало ясно, че убитата жена е Сали Палмър, и бяха разтърсени от случващото се. В следващите няколко часа трескавото вълнение бе заменено с ужас. Повечето таяха надежда, че в крайна сметка ще се окаже, че двете събития нямат връзка помежду си и че втората „жертва“ ще се появи отнякъде жива и здрава.

Тази надежда отмираше с всеки изминал час.

Съпругът на Лин, Маркъс, тръгнал да я търси, тъй като тя не се прибрала след сутрешното си бягане. По-късно признал, че в началото не е бил особено разтревожен. В онзи момент, когато все още не е знаел за Сали Палмър, се безпокоял, че жена му е тръгнала по непозната пътека и се е изгубила. Това се било случвало и преди и доста ядосан, тръгнал към езерото да я търси, като я викал по име. Лин знаела, че му предстои тежък ден, и сега поради глупавата й идея да бяга рано сутрин щял да закъснее.

Все още не бил истински обезпокоен, когато преминал през тръстиките и навлязъл в гората. Ядосал се на проявената безсмислена жестокост, когато намерил умрялата патица, вързана за камъка. Целият му живот бил преминал на село и не изпитвал особена жал към животните, но и не одобрявал безпричинната жестокост. В онзи момент за първи път го побили тръпки от страх. Казал си, че убитата птица не може да има връзка със закъснението на Лин. Но страхът вече го бил обзел и нямало спасение от него.

Напротив, продължавал да нараства, докато Маркъс викал жена си по име, а му отговаряло само ехото. Опитал се да си наложи спокойно да излезе от гората. Бързал към езерото и си повтарял, че тя вече го чака вкъщи. И тогава видял нещо, което разбило надеждите му на пух и прах.

До корена на едно дърво, далеч от погледа му, бил хронометърът на Лин.

Вдигнал го и разгледал счупената закопчалка и напуканото стъкло. Огледал се да открие други следи от нея, а страхът му се превърнал в паника. Нямало нищо. Или поне нищо не привлякло вниманието му. Видял голям дървен кол, забит в земята наблизо, но не разбрал предназначението му. Щяха да минат няколко часа, преди полицаите да потвърдят, че това е част от капан, а след още няколко щяха да открият следи от кръвта на Лин по пътеката.

Но от Лин нямаше следа.

Почти цялото село излезе, за да помогне при издирването. В друг момент или при други обстоятелства хората може би щяха да решат, че Лин сама си е отишла. Е, разбира се, всички бяха съгласни, че двамата с Маркъс живееха щастливо. Но сега, непосредствено след убийството на друга жена, новината за изчезването й прозвуча зловещо. Полицията съсредоточи усилията си в претърсването на гората и местността, в която обикновено тичаше, а всички здрави и читави хора в селото искаха да помогнат, за да я открият.