Саймън Бекет - Убийства в Манхам

— Е, какво? — попита Макензи.

— Трудно е да се каже. Трябва де се има предвид по-малката телесна маса. Козината също влияе на скоростта на разлагане. Единственото сравнително изследване, което съм правил, беше с прасета, но те имат кожа, а не козина. Предполагам, че в нея насекомите по-трудно снасят яйца, освен ако няма открити рани. Сигурно това ще забави развитието на процесите.

Говорех повече на себе си, отколкото на него. Ровех в паметта си за забравени факти, търсех знания, които отдавна не бях използвал.

— Животните са ръфали оголените меки тъкани. Погледнете тук, около окото. Костта е била оглозгана. Следите са прекалено малки, за да са на лисица, сигурно са били гризачи и птици. Това вероятно е станало доста отдавна, защото когато плътта започне да се разлага, те вече не я ядат. А това означава по-малко мека тъкан и по-малко насекоми. А и тук е много по-сухо, отколкото в тресавището, където намерихме жената — не можех да произнеса името на Сали Палмър. — Затова трупът на кучето изглежда изсушен. При тази горещина и липса на влага, ще се мумифицира. Това променя процеса на разлагане на тялото.

— Значи не знаете кога е настъпила смъртта?

— Нищо не знам със сигурност. Искам само да ви покажа, че има много фактори, които трябва да вземем предвид. Мога да ви кажа какво мисля, но не забравяйте, че не е нищо повече от предварителна преценка. Хвърлих един поглед, но не мога да дам твърд отговор.

— Но?…

— Все още няма празни обвивки от какавиди, но някои изглежда са готови да се излюпят всеки момент. По-тъмни са от онези, които открихме около тялото, очевидно са по-стари.

Посочих откритата рана на гърлото на кучето. Около нея, в тревата, се движеха няколко насекоми с черни лъскави черупки.

— Тук има и бръмбари. Не са много, но те по принцип идват по-късно. Мухите и ларвите са първата вълна, ако мога така да се изразя. С напредването на процеса на разлагане обаче нещата се променят. По-малко ларви и повече бръмбари.

Макензи се намръщи.

— Там, където намерихме Сали Палмър, имаше ли бръмбари?

— Не видях. Но бръмбарите не са толкова надежден показател като ларвите. А както казах, има много други променливи величини, които трябва да бъдат отчетени.

— Вижте, не ви карам да давате показания под клетва. Просто искам да получа някаква представа откога този отвратителен труп стои тук.

— Приблизително — отново погледнах остатъка от козина и кости — дванайсет до четиринайсет дни.

Той прехапа устни и се намръщи.

— Значи кучето е било убито преди жената.

— Така изглежда. В сравнение с това, което видях вчера, степента на разлагане е по-напреднала с поне три-четири дни. Ако не смятаме последното денонощие, в което трупът на кучето е бил навън, все пак имаме три дни повече. Но както казах и преди, на този етап това са само предположения.

Погледна ме замислено.

— Възможно ли е да грешите?

Поколебах се. Очакваше от мен съвет, а не фалшива скромност.

— Не.

— По дяволите! — изруга той.

Мобилният му телефон иззвъня. Откачи го от колана си, отдръпна се настрана и отговори. Останах до трупа на кучето, оглеждах го внимателно да видя дали няма да открия нещо, което да ме накара да променя мнението си. Не видях. Наведох се, за да изследвам по-внимателно гърлото. Хрущялът е по-устойчив от меките тъкани, но очевидно са идвали животни и са оглозгали краищата му. Въпреки това беше ясно, че раната е причинена от нож, а не от разкъсване. Извадих фенерчето си от джоба, казах си, че не трябва да забравя да го дезинфекцирам, преди да прегледам сливиците на следващия си пациент, и осветих раната. Разрезът стигаше чак до шийните прешлени. Задържах лъча върху бледа резка, издълбана в костта. Нито едно животно не може да причини това. Острието бе навлязло толкова дълбоко, че бе засегнало гръбнака.

Използван бе голям нож. И при това остър.

— Видяхте ли нещо интересно?

Бях толкова погълнат от работата си, че не усетих кога Макензи се е приближил. Казах му какво съм открил.

— След като следата от ножа върху костта е толкова ясна, ще можете да определите дали острието е било назъбено или не. Във всеки случай е необходима голяма сила, за да се направи такъв разрез. Човекът, когото търсите, е едър и силен.

Макензи кимна някак разсеяно.

— Трябва да тръгвам. Останете тук колкото искате. Ще кажа на колегите да не ви безпокоят.

— Няма нужда. Приключих.

— Няма ли да промените мнението си?

— Казах ви всичко, което мога.