Саймън Бекет - Убийства в Манхам

Беше схваната и без настроение. Предишната вечер с Маркъс бяха стояли до късно да гледат филм и сега цялото й тяло се бунтуваше. Тази сутрин стана от леглото необичайно трудно, оплака се на Маркъс, той изсумтя, вместо да прояви съчувствие, и се затвори в банята. Сега, вече излязла навън, усещаше, че мускулите й са схванати и не й се бягаше. Тичай, ще ти мине. Ще се почувстваш по-добре. Направи гримаса. Да, добре.

За да се разсее и да не мисли за тичането, насочи вниманието си към пакета, който беше скрила в чекмеджето под сутиените и бикините си, където Маркъс със сигурност нямаше да го намери. Забелязваше бельото й само когато го беше облякла.

Нямаше намерение да купува тест за бременност, когато влезе в аптеката. Но като го видя на рафта, без много да се замисли, го взе заедно с пакета тампони, които се надяваше да не й потрябват. Дори и тогава имаше едно наум. В селото трудно можеше да се опази тайна. До вечерта всички наоколо щяха да я поглеждат многозначително заради тази покупка.

Но аптеката беше празна и на касата седеше само едно отегчено момиче. Беше нова, не обръщаше внимание на никого по-стар от осемнайсет и сигурно покупката въобще нямаше да й направи впечатление, камо ли да започне да клюкарства. Лин беше подала теста със зачервено от вълнение лице и после бе започнала да рови усилено в чантата си за пари, докато младото момиче разсеяно го маркира.

Усмихваше се сама на себе си като дете, докато забързано излизаше от магазина, и изведнъж се сблъска с един от лекарите. Не беше доктор Хенри, а по-младият. Доктор Хънтър. Не бе разговорлив, но изглеждаше добре. Пристигането му в селото предизвика доста вълнения сред по-младите жени. Той обаче не ги забелязваше. Господи, колко неудобно се бе почувствала, едва се бе въздържала да не се разсмее. Сигурно си е помислил, че е луда и че сияе от щастие като ненормална. Или е решил, че го харесва. При тази мисъл тя отново се усмихна.

Започна да усеща ефекта от тичането. Най-после мускулите й полека-лека се отпуснаха, кръвта навлизаше в тях, а болките и схващанията отшумяваха. Гората беше точно пред нея, погледна я и в подсъзнанието й се породи някаква мрачна асоциация. В началото все още разсеяна от спомена за случилото се в аптеката, не можа да разбере какво точно я тревожи. Изведнъж й се изясни. До момента не се бе сещала за умрелия заек, който вчера намери на пътеката. И за усещането, че някой я наблюдава, когато навлезе в гората.

Сега перспективата отново да влезе навътре, особено в мъглата, й се строи странно отблъскваща. Глупачка! Опита се да прогони мисълта. Все пак понамали темпото. Подразни се, когато осъзна какво прави, и отново увеличи скоростта си. Едва когато стигна до дърветата, се сети за убитата жена, която бяха намерили. Но си каза, че това се е случило далече от тук. След това с ирония помисли, че убиецът трябва да е абсолютен мазохист, за да стане толкова рано. В този момент вече беше навлязла в гората.

С облекчение забеляза, че тягостното чувство от вчера го няма. Гората си беше чисто и просто гора. Пътеката беше пуста, а умрелият заек без съмнение бе станал част от хранителната верига. Какво да се прави, така е в природата. Хвърли бегъл поглед към хронометъра на китката си и видя, че изостава с минута-две от обичайния си график. Тя ускори темпо докато наближаваше към поляната. Изправеният камък вече се виждаше — тъмно петно, точно срещу нея в мъглата. Почти се сблъска с него, когато осъзна, че нещо не е наред. Тогава светлината и сенките се разпръснаха и тя напълно забрави за бягането.

За камъка беше завързана умряла птица. Зеленоглава патица, шията и краката й бяха вързани с тел. Лин се съвзе от изненадата и бързо се огледа наоколо. Нямаше нищо. Само дървета и мъртвата патица. Обърса потта от челото си и разгледа птицата внимателно. По перата, там, където телта я беше стегнала, имаше кървави петна. Наведе се над нея, за да я види по-добре, колебаеше се дали да я развърже.

Патицата отвори очи.

Лин извика и се отдръпна назад. Птицата се замята, извивайки глава, а телта притискаше врата й. Движенията само влошаваха състоянието й, но Лин не можеше да се реши да се приближи до пляскащите крила. Започна трескаво да разсъждава, направи връзка между птицата и умрелия заек, който бе сложен на пътеката нарочно, сякаш за да го види. После всичко това изчезна от главата й и тя осъзна нещо много по-важно.

Щом патицата все още беше жива, значи беше тук отскоро. Някой току-що я беше завързал.