Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Леон зяпна от удивление. Нито Тони, нито Бишоп си бяха позволявали да бъдат толкова подчертано критични към работата на някой от тях. Но преди да успее да отговори, се намеси Тони:

— Инспектор Джордан е права, Леон. Това не върши работа. Предполага се, че сме елитен отдел, и няма да си спечелим приятели, ако не се отнасяме с всеки случай като с нещо важно и достойно за внимание. Няма значение, че може да сме убедени в ненужността на даден анализ. За полицаите, които са се обърнали към нас, случаите са важни. Още по-важни са за жертвите.

— Но нали беше само упражнение — възрази Леон. — Тук няма никакъв възложител. Просто си играем. Не е възможно това нещо да ви вълнува толкова — хленчещият му тон подсказваше, че всеки момент може да добави „Не е честно!“.

— Доколкото знам, всеки един от тези случаи е действителен — каза спокойно Карол. — Всяко от тези деца наистина е изчезнало. Почти сигурно е, че някои са вече мъртви. Страданието, причинено от неизвестността, понякога е по-страшно и от най-страшната сигурност. Ако пренебрегваме мъката на хората, заслужаваме тяхното презрение.

Шаз забеляза как привидно безразличният Тони кимна леко в израз на съгласие с думите на Карол. После погледна към Леон, който бе стиснал устни и се бе извърнал на стола си така, че да не среща погледа на Карол.

— Така — поде Тони. — Дотук установихме, че инспектор Джордан не си поплюва. Кой друг ще си опита късмета?

Шаз едва не се пръсна от нетърпение, докато слушаше анализа на Кей — посредствен, но подробен. Кей се бе опитала да изгради няколко групи по общи признаци — една от тях съвпадаше с групата на Шаз, но Кей не й бе обърнала по-голямо внимание, отколкото на другите. Когато привърши, Тони изглеждаше по-доволен.

— Съвестна работа — отбеляза той, но неизказаното „но“ увисна почти осезаемо във въздуха.

Карол отново се намеси.

— Съвестна, да, но създава впечатление, че анализаторът не е в състояние да прави заключения. Офицерът, натоварен със следствието, ще очаква от вас информация, която подкрепя определен подход. Затова е редно изводите да се подредят по приоритет. Например — доста вероятно; възможно, но не дотам; съмнително; крайно невероятно. Такова подвеждане позволява на следователите да подредят по-продуктивно работата си.

— Честно казано, съзнавам, че е трудно да работите по този начин в изкуствената атмосфера на една класна стая — поде Тони. — Но постоянно трябва да се опитваме да го правим. Някакви предложения за реда, в който трябва да класираме идеите на Кей?

Шаз почти не се включи в последвалата оживена дискусия. Прекалено много се притесняваше от това, което предстоеше, за да се притеснява, че може да направи лошо впечатление. Няколко пъти срещна неволно въпросителния поглед на Карол Джордан и отвърна с някакви безобидни коментари.

Най-сетне дойде и нейният ред. Шаз се покашля и събра листовете пред себе си.

— Въпреки че съществуват някои повърхностни прилики, по силата на които могат да се набележат няколко потенциални варианта на групиране — поде тя, — при по-внимателен анализ се установява, че съществува само една стабилна група, свързана от няколко общи фактора. Днес възнамерявам да докажа, че действителното съществуване на тази група се подкрепя и от наличието на външна връзка и че всичко това навежда на един неизбежен извод — че децата, чиито изчезвания са включени в тази група, са жертви на едно лице — на един сериен убиец.

Тя вдигна поглед. Кей ахна, Леон се изсмя. Тони я гледаше учудено, но Карол Джордан се бе привела напред, подпряла брадичка на свитите си юмруци, явно заинтригувана. Шаз си позволи една едва забележима усмивка.

— Уверявам ви, че не си измислям нищо — каза тя. — Първата страница от купчината копия на масата пред вас е списък на общите характеристики на седемте изчезвания. Една от ключовите особености по мое мнение е, че и седемте момичета са си взели по една смяна дрехи, преди да напуснат дома си. Но не са вземали дрехи, които човек взима, когато има намерение да бяга и вероятно поне първоначално да живее на улицата. Във всеки от седемте случая те са взели най-хубавите си дрехи — модни тоалети, които биха облекли, ако отиваха на среща, а не удобни маратонки за дълго ходене и дебели якета, за да не им е студено, ако замръкнат на открито. Знам много добре, че момичетата на тази възраст не проявяват особен разум по отношение на това какво къде да носят, но не забравяйте, че в нашия случай става дума за послушни и кротки, разумни, а не проблемни деца.