Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Жената кимна.

— Мога ли да ви помогна?

Саймън извади картата си и тя ахна.

— Нещо с Джеф?

Саймън бързо я успокои.

— Поводът за посещението ми няма нищо общо със съпруга ви. Работя по едно специално проучване в Лийдс, но съм командирован там от Стратклайд. Нямам никаква връзка с местната полиция.

— Лийдс ли? Никога не съм била в Лийдс.

Когато се намръщеше, недоволството от живота се изписваше на лицето й, ясно като рекламен текст.

Саймън се усмихна.

— Имате късмет. През последните три месеца често ми се е искало и аз да мога да кажа същото. Госпожо Луис, положението е доста сложно и ще бъде по-лесно и за двама ни, ако ми позволите да ви го обясня вътре, на чаша кафе, а не през прага.

Тя го изгледа несигурно, погледна демонстративно часовника си и каза:

— Трябва да тръгвам за работа — но не уточни кога.

— Нямаше да бъда тук, ако не беше толкова важно — каза Саймън. Опита се да вложи в любезната си усмивка целия чар, който толкова му бе помагал досега.

— Ами влезте тогава — тя свали веригата и отстъпи назад. Той влезе в антре, което приличаше на извадено от изложба на мебели. Блестящо от чистота, безукорно и безвкусно подредено, то водеше към кухня, в която сякаш никой никога не бе готвил. Джили мина пред него и посочи към кръглата маса, натъпкана в един ъгъл.

— Заповядайте — измърмори тя и взе чайника — тъмнозелен, в тон с плочките над умивалника. — Кафе значи?

— Да, ако обичате — отвърна Саймън, докато се опитваше да се промуши край масата. — С мляко, без захар.

— Захар не ви трябва, толкова преливате от сладост — отбеляза кисело Джили, свали кутия нес кафе от една полица и сипа по няколко лъжички в две порцеланови чаши. — Искате да ме разпитвате за Джако Ванс, нали?

Саймън се опита да прикрие изненадата си.

— Какво ви наведе на тази мисъл?

Джили се обърна и се облегна на плота. Кръстоса обутите си в джинси крака, скръсти и ръце пред гърдите си, сякаш да се защити.

— Че какво друго би могло да бъде? Джеф е почтен търговски пътник, аз работя на половин ден в компютърна фирма. Престъпници не познаваме. Единственото нещо в живота ми, което би заинтригувало някой, който живее извън тези четири стени, е, че съм била годеница на Джако Ванс. Единственото лице от кръга на познатите ми, което би могло по някакъв начин да представлява интерес за някакъв шибан специален отдел, е шибаният Джако Ванс, от когото явно никога няма да се отърва.

Избухването й приключи с това, че тя се обърна и започна да налива гореща вода в чашите, но съумя да вложи ненавист дори в това елементарно действие.

Саймън каза смутено:

— Съжалявам, очевидно темата е болезнена.

Джили тръсна чашата с кафето пред него. Като имаше предвид безукорната чистота в кухнята, той се зачуди защо тя не грабна веднага парцала, за да забърше разляното. Но Джили просто се обърна и отново се облегна на плота на умивалника, стиснала в две ръце чашата, както прохождащите деца стискат биберона си.

— Нямам какво да кажа за Джако Ванс. Само сте си изгубили времето да идвате чак дотук. Е, поне ще ви платят бензина — нали е за сметка на данъкоплатците, а не на някоя частна компания, където цепят косъма на две. „Толкова е кисела, че дори кафето й има кисел вкус“, мислеше Саймън, докато го разбъркваше и се чудеше как да започне.

— Става дума за много сериозно разследване — каза той. — Имаме нужда от вашата помощ.

Тя удари с чашата си по плота.

— Вижте какво, не ми пука какво казва той. През ум не ми минава да го тормозя. Беше ми дошло до гуша от цялата работа — когато се омъжих за Джеф, тук не можехме да се обърнем от полицаи. Дали съм пращала на Джако анонимни писма? Обиждала ли съм жена му по телефона? Пращала ли съм му всякакви мръсотии в колет? Е, отговорът и сега е същият като преди. Ако си въобразявате, че аз съм единственият човек, пострадал от възхода на Джако Ванс към върховете, много се лъжете. — Тя замълча и го изгледа яростно. — Освен това не се занимавам с изнудване. Можете да проверите. Мога да обясня произхода на всяко пени, което се внася в този дом. И с такива обвинения трябваше да се справям, и те също са пълна идиотщина. — Тя поклати глава и добави гневно: — Не предполагах, че е такава свиня.

Саймън вдигна ръце в успокояващ жест.

— Чакайте, чакайте. Има някакво недоразумение. Не съм тук, за да проследя някакво оплакване от страна на Джако. Да, искам да говоря с вас за него, но ме интересуват неща, които той е правил, а не това, което твърди, че сте правили вие. Честна дума!