Джон Конъли - Жътварите

— Значи всичко е заради жена ? — запита Ейнджъл.

— Вижте, съперници сме в много отношения. Изпреварвал съм го в множество дела. Бил съм по-добрият. И в целия този двубой жената, която обичах, се отчужди. Сетне избяга при Лийхейгън, за да си отмъсти. Трябва да призная, че той невинаги изглеждаше така отблъскващ. А и боледуваше много години, преди да се появи ракът. Сетне напълня, но причина за това са лекарствата.

— Значи жена ви отиде при Лийхейгън…

— И той я умори — довърши Хойл. — За да отмъстя, активизирах усилията си да го съсипя. Давах бизнес информация на съперниците му, включително и на разни престъпници. Той отговаряше на ударите. Аз нанасях нови. И сега сме в ситуацията, която вече познавате — всеки се е затворил в своя крепост, всеки мрази другия с цялото си същество. Желая всичко това да свърши. Не искам да живее повече, макар и да е болен и слаб. И затова ви правя следното предложение: плащам петстотин хиляди долара, ако го убиете. Давам бонус от 250 000 да убиете и сина. В жест на доверие предплащам 250 000 за бащата и 100 000 за сина. Остатъка получавате след приключване на задачата.

Хойл прибра снимките и картите в папката и я побутна към Луис. След кратко колебание той я взе.

Телефонният звън събуди Майкъл Лийхейгън от дълбок сън. Той разтри кървясали очи, стана трудно и с мъка пое към съседната стая. Гласът му бе дрезгав, когато вдигна слушалката.

— Ало?

— Съзнавате ли какво сте направили?

Майкъл разпозна гласа незабавно. Все едно го обля хладен душ и го разбуди окончателно.

— Какво, какво? — заекна той.

— Кой ви даде право да изпращате убийци на Стария?

В гласа на Блис звучеше ледено спокойствие. Майкъл се стъписа, но се и ядоса.

— Какво право? Тук решавам сам, заповеди не приемам от никого! Името научих от Балънтайн — той е уредил убийството на брат ми, бил е на среща с Луис. Последният ще направи връзката и със сигурност ще цъфне тук.

— Да. Може би. Само че тези неща не се уреждат по този начин — каза Блис и сега в тона му сякаш прозвуча укор, като че не бе очаквал подобно развитие на нещата. — Трябваше първо да говорите с мен.

— Без да се обиждате, не сте от най-контактните.

— Значи е трябвало да изчакате аз да ви се обадя! — този път вече гневът в гласа на Блис беше смразяващ.

— Съжалявам — възрази Майкъл противно на волята си. — Не смятах, че ще има проблем.

— Добре — човекът отсреща пое дъх дълбоко, опитвайки се да укроти гнева си. — Нямало е как да знаете. Но сега може да се наложи да се готвите за ответен удар, ако в някои среди свържат поръчката с вас. Няма да им хареса, ама хич.

Майкъл нямаше представа за какво говори този Блис. Баща му бе наредил да бъдат унищожени всички, свързани с убийството на Джони Лий. Друго не го интересуваше: само крайният резултат. Синът изчака другия да продължи.

— Наредете на хората си да се връщат веднага — каза Блис и сега в гласа му се долавяше умора. — Всички до един. Разбрахте ли ме?

— Вече са на път за насам.

— Добре. Кой е стрелял?

— Не мисля, че съм длъжен да…

— Питах кой е стрелял?

— Бентън.

— Бентън — повтори Блис, може би, за да запомни името, и Майкъл потръпна: дали по този начин не обрече на смърт своя изпълнител?

— Кога ще бъдете тук?

— Скоро… — отвърна Блис, — скоро…

Луис се наведе над човека в леглото. Гейбриъл изглеждаше още по-дребен и далеч по-стар, почти неузнаваем. Не бе минал и ден, а сякаш се бе смалил наполовина. Кожата му бе сива, а на места, където бе мазана с мехлеми, жълтееше. Очите бяха дълбоко хлътнали в орбитите, около тях тъмнееха синьо-черни кръгове. Приличаше на пребит боксьор, притиснат до въжетата и удрян почти до безсъзнание от настървен противник. Дишаше плитко, дъх почти не се усещаше. Раните, покрити с плътни превръзки, бяха отнели по-голямата част от и без това изчерпващата се вече живителна сила. Луис си представи как се е изцеждала тя, подобна на белезникаво облаче сред алените пръски кръв. Съзнаваше, че тази енергия няма да се възстанови. Беше загубена завинаги, с нея си бе отишла и съществена част от самия Гейбриъл. И да оцелееше, никога вече нямаше да е същият. Както и другите в бизнеса, цял живот се бе движил със смъртта, сега тя надвиваше и едва ли щеше да охлаби фаталната си хватка.

Луис очакваше полицейско присъствие, но ченгета нямаше. Стори му се странно, сетне го разтревожи. Веднага след това си даде сметка, че сега други бяха поели грижата за стария ментор. В десния горен ъгъл на тавана забеляза малка камера, но не беше сигурен дали не е от по-рано. Помисли си, че в момента сигурно наблюдават и него. Изчака някой от онези да се появи, но това не стана. В същото време фактът, че му бе разрешено да се доближи непосредствено до Гейбриъл, говореше, че знаят кой е. Това не го обезпокои. Винаги са знаели къде да го намерят в случай, че им е нужен.