Джон Конъли - Жътварите

Сервизната врата тихо изскърца и се отвори. Показа се познатата фигура в тъмно палто. Нейт бе предоставил бара на Луис за срещата. Други посетители нямаше. Всъщност и това заведение бе част от тайните инвестиции на Луис — място за тайни срещи и хранилище, където държеше предмети от първа необходимост за извънредни случаи. В добре прикрития в офиса на Нейт сейф се намираха пари, торбичка с диаманти, инвестиционни златни монети и пистолет с достатъчно патрони. Комбинацията за отварянето му знаеше единствено Луис. Подобни тайни гнезда имаше още на пет места в Ню Йорк и Нова Англия, а за две от тях, включително и тукашното, не бе информиран дори и Ейнджъл.

Гейбриъл се настани и даде сигнал на Нейт, че иска кафе. Мълчаха, докато го донесоха, сетне изчакаха да останат сами. Старият мъж пое чашата с елегантно изпънат встрани малък пръст и отпи с удоволствие. Винаги е спазвал най-педантично този етикет на изискано поведение, помисли си Луис, дори и когато планираше нечия смърт.

— Е, казвай — изрече той на глас.

Гейбриъл се завъртя на стола неспокойно.

— Балънтайн е изчезнал на дванайсето число. В това време го е разследвала Комисията по ценните книжа и фондовите борси, а проверяващите възнамерявали да замразят авоарите му. Разполагали с анонимно предадени данни за незаконни сделки с вътрешна информация от компаниите, където е директор. Подготвени са няколко обвинения, само че не са успели да му ги предявят. Предполагат, че се е укрил.

— Друга информация нямаш ли?

— Има съпруга и три деца. Не им се е обаждал. Разпитвали са ги, изглеждали искрени в твърденията, че не знаят къде е. Паспорт на негово име намерили на бюрото в дома му. В един от стенните шкафове открили добре замаскиран сейф. Съпругата не знаела комбинацията или излъгала, че не я знае. Извадили съдебно решение за отварянето му. Вътре имало сто хиляди долара в наличност и ценни книжа на два пъти по-голяма стойност.

— Бягаш от закона човек обикновено не зарязва такива неща.

— Така е. При това г-н Балънтайн е известен като домошар и прекрасен съпруг, който изключително държи на семейството си.

Последното беше изречено с отровна доза сарказъм.

— Толкова чист и праведен, чак не е за вярване, а?

— Знам, че имаше вила в Адирондак, планинския масив. Води се на името на една от компаниите. Там кани гости, забавлява клиенти. И самият той си устройва купони.

— С кого?

— Последния път с проститутка, от най-скъпите. Скръцнали са й със зъби да мълчи, не че тя знае нещо повече. Каза ми, че дошли едни мъже, отвели Балънтайн. Нея оставили в банята.

— Ти знаеше ли за изчезването му, преди да те помоля за тази услуга?

Гейбриъл погледна Луис право в очите, но това бе предварително премерено усилие.

— Не мога да следя движенията на всичките си бивши клиенти.

— Лъжеш.

Другият сви рамене.

— Защо да лъжа? Някои следя, защото си има причини, други зарязвам. Той беше посредник, нищо повече. Използвал ме е, да. И аз го използвах веднъж, но това са вършили и мнозина други. Ти най-добре знаеш как стават тези неща.

— Точно така, зная. Именно затова се опитвам да разбера какво си крил от мен досега.

Сега старият се усмихна за пръв път, откакто бе пристигнал тук.

— Всички крием по нещо. Дори и ти самият.

— Кандич от твоите хора ли беше?

— Не. След като ти напусна, интересът ми към бизнеса намаля. Сега има нови изпълнители. Сред тях са ветерани от войните в Чечения и Босна, най-често военнопрестъпници. Издирва ги ООН, търсят ги различни органи в собствените им страни. Доколкото знам, Кандич са го търсили от доста официални организации. Бил е член на „Скорпионите“, специална част от сръбски главорези, извършили куп жестокости на Балканите. Има си и предистория още преди кланетата на немощни старци в Косово. Когато нещата се комплицирали, предал другарите си на мюсюлманските сили и се прехвърлил тук. Само че все още не са ми докладвали точно как се е свързал с Хойл.

— Биваше ли го?

— Едно нещо знам: препоръките му бяха отлични.

— Аха, бих искал да ги видя. Там сигурно не пише, че е податлив на обезглавяване. Това ли е всичко, което ми носиш?

— Почти всичко, да.

Хойл бе потвърдил казаното от Милтън на Гейбриъл: че следата води към Лийхейгън. И старият разказа каквото знаеше за човека на име Кайл Бентън, за отношенията му с Лийхейгън и с един от убитите пред дома на Луис мъже. Не спомена единствено, че Бентън му е познат далеч по-отдавна.

— Все още проучвам останалото — завърши той. — Тези неща отнемат време, знаеш това.