Джон Конъли - Жътварите

— Трябваше да си стоите в Ню Йорк — каза възрастният.

— Откъде знаете, че сме от Ню Йорк? — запита Ейнджъл.

— Ами, слуховете си вървят. Очакваха ви. Беше само въпрос на време кога точно ще пристигнете.

— Кой ни е очаквал?

— Г-н Лийхейгън и неговите хора.

— Вие за Лийхейгън ли работите?

— Тук всички са негови работници. Така или иначе. Ако не лично, тогава ви плаща някой друг, който е на работа при него.

Старият наведе глава към момиченцето.

— Хайде, пиленце, върви при баба.

Детето се шмугна зад гърба на младия и затанцува весело из локвите. Изкачи се по стъпалата към верандата и застана до бабата, която постави ръка на рамото му. Малката вдигна лице към нея усмихната и запляска с ръчички, сякаш ставаше нещо много весело и приятно. Кой ли е бащата? — неволно се запита Ейнджъл. Не ще да е бледоликият с измитото око. Момиченцето бе прекалено жизнерадостно и красиво, за да бъде негова дъщеря. Онзи приличаше на жив труп.

— Томас… — обади се жената от верандата, впила очи в стария мъж.

В гласа й прозвуча молба. Едва ли се застъпваше за живота на двама непознати, промъкнали се в двора им с оръжия и неясни намерения. По-скоро не желаеше съпругът й да пострада, проливайки кръвта им.

— Я прибери детето вътре! — сопна се Томас. — Ние тук ще се оправим.

Жената стисна ръката на момиченцето и го дръпна към входа. То се намуси, очаквайки нещо интересно. Наложи се бабата да приложи повечко сила, сетне вратата се затръшна след тях. В последния миг Ейнджъл долови впитите в него детски очички — в тях се четеше разочарование.

— Вижте, не желаем неприятности — каза той високо.

— Така ли? — обърна се към него Томас. — Малко късно се сещате.

— Просто искаме да се измъкнем живи — добави Ейнджъл.

— О, синко, не се и съмнявам. Само ми се струва, че ще си имате доста проблеми.

— Но вие можете да ни помогнете.

— Мога, но няма да го направя.

— Защо?

— Защото сетне вместо вас ще убият мен. При положение, разбира се, че успеете да се измъкнете от забърканата от вас самите каша. Нещо, в което лично аз се съмнявам. За г-н Лийхейгън лоялността е най-важното нещо.

— Онези хора горе на пътя ще ни убият.

— Каквото посееш, това ще пожънеш. И в Светото писание го пише, нали? Ето, и жена ми ще потвърди. Тя редовно чете Библията — поклати глава Томас и помести пушката.

Ейнджъл погледна към Луис, усети напрежението и готовността в него. Канеше се да рискува. Почувства ги и Томас. Цевите помръднаха отново, заковаха се в гърдите на Луис. Вятърът задуха в друга посока и сега Ейнджъл усети вонята на животинския тор още по-силно.

— Недей, синко — каза Томас простичко. — Сетне трупът ти ще го гризат свинете.

Свине? Сега Ейнджъл долови и далечното грухтене. Някъде зад къщата имаше свинарник. Нещо светна в съзнанието му.

— Онзи запис е правен тук, нали? — обади се той.

Томас се сепна, помести крака и се прокашля неловко.

— Не разбирам за какво говорите — рече той и в гласа му прозвуча безпокойство.

— За филмчето с младата жена и свинете. Кукла ли използваха или някой наистина легна в калта? Плюс малко монтаж и специални ефекти? — неумолимо продължаваше Ейнджъл.

— Хайде, кажете, така ли беше?

— Нищо не знам и не ме интересува — сопна се Томас и изведнъж се разприказва. — Лично нямам нищо против вас. Не желая да ви убивам. И без това на г-н Лийхейгън няма да му хареса. Той си има други планове за вас… Я най-добре се разкарайте. И да не се връщате! Оръжията ви обаче остават тук. Върна ли ги, Бог знае какво ще се случи. Не ви вярвам. Хайде, свободни сте.

— Без тях нямаме шанс — възрази Луис. — Абсолютно никакъв.

— Че вие и преди нямахте шанс.

— Много добре сте осведомен — замислено подхвърли Луис.

Старецът се усмихна. Но в изражението му нямаше злоба, а по-скоро съжаление.

— Идвате тук въоръжени като на война, готови за големи дела, ама Съдбата ви прецаква и нещата се обръщат срещу вас. Какво очаквахте? Лежи сам в къщата безпомощен дядка, а вие влизате и го застрелвате. И никой не си помръдва пръста, така ли? Слушайте сега какво ще ви кажа! Аз онзи мръсник в голямата къща хич не го обичам. Убеден съм, че светът щеше да бъде много по-читав, ако той изобщо не се бе раждал. Обаче идването ви тук е груба грешка. Ще трябва да си я изкупите, било живи, било мъртви. Вече ви казах, каквото посеете, това ще пожънете.

Сетне завъртя цевите към гората и добави:

— Ей там ви е пътят. Може би пък ще ви изведе оттук. Само не се връщайте. Върнете ли се, ще ви убием. Семейството ми е по-скъпо от вас. А Лийхейгън да върви по дяволите.